Мумията се завръща

Като се види, е нещо банално, а като се произнесе - кънти на драма. България започва с нужник и бездомни кучета. Миналата година се връщах отнякъде и на влизане откъм Калотина видях простряно бельо, олющени сгради, бездомни кучета и надпис "Добре дошли в България". Тази година се връщах отнякъде и на влизане откъм Брегово трябваше да ида там, където и царят ходи пеш: единствената възможност беше селски нужник с поне двайсетгодишно интересно минало и добре дошли в България.
После пристигането в София. То всеки път е изпитание за нервите, макар че неизменно е едно и също. Физиономията й се разпада на парчета на фона на все същите будки с все същите порноиздания и кресливи заглавия във вестниците, вторачени във все същите физиономии, дрехи и прически на мафиоти, метреси на мафиоти, политици-мафиоти, съпруги на политици-мафиоти и друга тъмна фауна.
Идвам си от едно приключение на духа като международен кинофестивал с филми, прозрения и човешки отношения от 2002-ра, 2003-та и - ако щете - 2008-ма година и откривам, че голямото българско киносъбитие от последния месец е, че на площада в столицата прожектирали "На всеки километър". Шашки, шумкари и да живее народната власт! Говоря с приятели и разбирам, че големият български хепънинг за това време е кичозен концерт на площада в полза на милитаристична организация с неясни претенции на Балканите. Най-свежото - подмазване на международно равнище! Включвам националното радио в събота и чувам, че два часа ме занимават със за и против Людмила Живкова в предаване, уж посветено на шуробаджанащината в най-актуалната ни политическа власт. Знаме на мира, паметници, мавзолеи, Рамзес и неуютен лъх на формалин.
Вярно е, че който владее миналото, владее и бъдещето. Вярно е, че сме нация, преживяла насилие, и не бива да го забравяме. Обаче на кого е притрябвало това избирателно тъпкане в скорошната ни история? Изпива мозъка. След дълго прекъсване слушах Петър Волгин по "Хоризонт". И с учудване установих, че водещият на "Дим над водата" сякаш вече дори не вярва, че има Огромна и Важна публика, за разлика от преди, когато беше твърде убеден и си личеше. Иначе не би си позволил да търкаля лапсуси на всяко изречение - "голями", "грандомански мании", "ще продължим след една песен на Горан Брегович, след която ще продължим" - без през ум да му мине да се извини. Не би си позволил да препоръчва на слушател "супата", както едно време "Чичовото" я препоръча на целокупното население. Нито да отчита с тържествено отбеседване годишнина на дъщерята на бившия ни диктатор, сякаш съвсем няма за какво и за кого да отвори дума.
Какво става, да не би единствената живинка наоколо да са бездомните кучета и мафиотите?

Нева Мичева






От въздуха
подхванато


Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването.