Предрешен като опит за шоу
(The Show mustn't go on)


Пиесата на Душан Ковачевич има намерение да превърне в свой предмет проблема за присъствието на тв-сериала (масовата култура) в ежедневието на съвременния човек и отношението му към театъра. Затова тя се казва, както и самият сериал, "Лари Томпсън". Фабулата е представена в жанра "черна комедия": в един театър представлението "Сирано де Бержерак" не може да започне, защото актьорът, който изпълнява главната роля, отново е решил да се беси. Директорката на театъра, негова любовница, отива да го търси, докато Артистът Бели задържа публиката. Семейството на главния актьор гледа по това време поредната серия на "Лари Томпсън". Спират му тока заради неплатени сметки. Сбиване. Натрупване на трупове. Представлението пропада. Директорката в знак на отчаяние прави стриптийз.
Пиесата предлага традиционен комедиен модел, в който спекулативно са "римувани" (балкански) ежедневни абсурди, мизерия, театрално задкулисие и пр. Казвам "спекулативно", защото тези "парчета" позната реалност не са преобразувани в по-сложна символна (драматургична) реалност, която да осмисля/представя ежедневието на човека от Балканите. С две думи, пиесата не струва, освен ако не е избрана за евтино забавление и популистко прицелване в една публика, която обаче едва ли изобщо влиза в театър, а още по-малко - в Народния. Дори да допуснем, че този избор е мотивиран от някаква "неелитарна концепция" за театралното изкуство на Народния театър, едва ли тя, концепцията, се разбира като подбор на пиеси от скромен естетически регистър. А и това, което зрителите виждат, би трябвало да има нещо общо с театъра като вид изкуство - независимо дали е масово или друго.
Спектакълът на Владлен Александров обаче няма много общо с него. Той е безвкусна сценична илюстрация на без друго плитката пиеса, предрешен в желание за шоу. Кривенето, бутафорните дълги носове, викането и вулгарната телесност не са достатъчно условие автоматично да се получи шоу. На сцената илюстрацията на мизерия си е мизерия или знак за "трагедията на едно мислене за популярен театър", ако перифразираме подзаглавието на пиесата. Изобщо, амбицията на спектакъла да представи живота на Балканите не достига по-далеч от най-повърхностните и елементарни наблюдения. Напъните парцаливостта, битовата мизерия, нищетата и псувните да се превърнат в обощаващ знак на "балканското", са всъщност само евтина илюстрация на съществуващите, добре уседнали в мисленето идеологизирани трафарети за балканската зона като топос, символизиращ единствено долницата и безпросветната западналост.
Опитът антрактът да бъде включен "в действието" изглежда доста жалък, като се има предвид, че за да се размият границите между художествена и извънхудожествена реалност, е нужно първо да се конституира художествена. Накрая Артистът Бели казва: "Уважаеми зрители, представлението няма да се състои". От уважение към зрителя може да се добави - "не само онова в пиесата, но и това на сцената."

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Лари Томпсън. Трагедията на една младост. (The show must go on) от Душан Ковачевич. Народен театър "Ив.Вазов". Режисьор Владлен Александров. Сценография Елена Иванова. Участват: Бойка Велкова, Мариус Донкин, Христо Чешмеджиев, Михаил Петров, Добринка Станкова, Милена Атанасова, Сава Хашъмов, Калин Яворов, Стоян Пепеланов. Музиканти Братя Такеви.