The Agency (ЦРУ):
Ние сме на всеки километър


Не зная дали на Ани Илков ще му се случи да изпълни препоръката на Христо Буцев (бр. 37 на "Култура") да гледа италианския тв филм "Папа Йоан", но със сигурност пред погледа му все се е преметнал излъченият по "Нова телевизия" американски сериал "The Agency", преведен на български като "ЦРУ". Там 6-7 доблестни мъже и жени, въоръжени с най-новите постижения на техниката, напрягат докрай мускули, жили, вени, артерии и каквото там имат още за напрягане, за да се разправят с пусналия пипала във всяко кътче на планетата "световен тероризъм". Като за изпълнението на тази цел влизат в употреба всякои средства, включително бомбени атентати - върху редки произведения на ислямското изкуство например. Борбата е героична, ожесточена, напрегната - най-различни идеологически откачалки се опитват да накърнят американската мечта и "новия световен ред": кой с препасано експлозивно устройство, кой с продажба на ядрено оръжие за Саддам, кой с отвличане на US граждани. След подобни яростни и "непредизвикани" предизвикателства "The Agency" се разжужава, отделите включват на пълен ход, всичкият машинен и интелектуален ресурс се задейства и... нарушителят бива наказан. През това време, разбира се, течат битово-житейски драми: баща пак се среща със сина си след (над) 10 години - поводът е онкологичната операция на майката; друг баща страда от невъзможността да бъде по-често и близо до децата си; брат търси истината за смъртта на брата си, а възрастен мъж се вълнува като юноша, търсейки начин как най-изискано да се извини на любимата си... Едно същинско "Спешно отделение", но този път не с медицинска, а с шпионска насоченост. Като става въпрос за спасяването не на самостойно взет човешки живот, а - кажи-речи - на целия "свободен" свят.
Сериалът "ЦРУ" обаче е не толкова важен с вярното отразяване на непримиримата война на "бойците от тихия фронт" срещу хидрата на международния тероризъм, колкото с поредното доказателство за манипулативната и пропагандна същност на телевизията. За филма казват, че когато тръгнал по американските екрани, събрал солидно количество аудитория. Нещо повече, той самият е направен като отговор на атаките от 11.IХ.2001 г. - именно трагедията в Ню Йорк окрилява създателите му за неговото реализиране, а вероятно им осигурява и финасова подкрепа за проекта. Един вид, да дадем отпор на Усама бин Ладеновците със средствата на киното; та нали според Ленин то е изкуството, благодарение на което масите най-лесно ще разберат "великата шаячна правда" на социалистическата революция.
Същото в Америка: не може без намесата на Холивуд да се схване великата капиталистическа правда на здравата борба против лошия тероризъм, не може да се зарежат без достойно описание усилията на американските супермени и суперумънки, крепящи връз слабите си плещи със самоотверженост на съвременни Атласовци крехкото щастие в света. Беларус, Таджикистан, Лондон, Германия, Индонезия - няма точка на земното кълбо, където те да не са извършили подвиг, да не са спрели с голи гърди попълзновенията на злото. Едни истински нови "звезди", родени обаче не от червеното знаме, а от 50-те звездички на американския флаг. Което обаче не им пречи и те като майор Деянов да са на всеки километър...
Всъщност нещата не са толкова иронични, колкото изглеждат: става дума за съграждане на една нова идеология, която като всяка друга своя посестрима предварително е определила своя враг, надъхвайки масите към бдителност чрез чувство за несигурност и страх. По всички правила на пропагандната война се използва точно тази триада, за да се оправдае всяко правителствено действие, независимо колко е то съмнително в преследваните резултати. Такива филми дават алиби на всякакви безумия и именно поради това не бива да ги отминаваме с безразличие и свиване на рамене. Защото не измъкнати от боклука на историята вехтории като "На всеки километър", а продукти тъкмо като "The Agency" представляват онова промиване на мозъци, срещу което всеки мислещ човек трябва да възроптава. В обратния случай просто ще сме заменили едно идеологическо клише с друго, ще сме преобърнали знаците на историята, но без да сме научили уроците, които ни дава тя. Защото няма разлика дали омразата е насочена срещу алчния капиталист, тоталитаристкия комунист или ислямския фундаменталист - в последна сметка тя винаги си остава омраза. Но там, където има омраза, няма нито стабилност, нито сигурност.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин