Балканите: картографиране
на идентичностите
(ХVIII - ХХI в.)
От 18 до 20 октомври т.г. в сградата на Интерпред (известна и под печалното название "Световен търговски център") се проведе първата конференция на изследователския проект НЕКСУС, организирана от Центъра за академични изследвания в София (Center for Advanced Studies), Центъра за либерални стратегии и Софийския университет.
Конференцията се радваше на силно международно участие, като множеството доклади се обединяваха от основния въпрос на проекта НЕКСУС: Как да мислим Балканите (в светлината на понятията за регион, култура, идентичност)? Основното предизвикателство на лансирания от Центъра за академични изследвания с директор Александър Кьосев проект е отправено към доминантния спрямо "Балканския регион" ориентализиращ (в смисъла на Едуард Саид) или "балканизиращ" (според терминологията на Мария Тодорова) дискурс, а основният му патос е нуждата от нов тип рефлексия върху културата и историята на тази част на света. Така проектът НЕКСУС е принуден да балансира или по-скоро да открие трето пространство за размисъл между две твърде силни изкушения - между Сцила на стигматизиращия региона балканизъм и Харибда на местните, контрареагиращи на този дискурс, национализми. Трябва да се подчертае, че решението на този основен концептуален проблем далеч не е очевидно: автори като често цитираните по време на конференцията (и то в позитивна светлина) Милица Бакич-Хейдън и Робърт Хейдън не само деконструират ориентализирането на страните от региона, но и предлагат твърде смела "позитивна визия" за бивша Югославия като светъл пример за все още несъстоялата се обединена Европа1. Критиките на маргинализиращия Балканите западен поглед са характерни и за днешните интелектуални дебати в Гърция, където контра-промоцията на православието изглежда най-честият отговор2.


Противно на евентуалните скептични очаквания, конференцията на проекта НЕКСУС успешно се справи с така предначертаната задача: деконструкцията на трасираните граници и на доминатните стигми, на самото изобретяване на Балканите като "регион", както и на субстантивиращите някаква балканска cultural pattern (бел.ред. културални повтарящи се шарки, десен) "символични географии", беше извършена от участниците в конференцията по един деликатен, диалогичен начин, съзнаващ рисковете на некритичните "позитивни визии". В средоточието на развилите се дискусии попадна "картографирането" на локалните, националните, регионалните идентичности на Балканите в модерната епоха, и то както стратегическото им въобразяване от страна на самопроециращият се като символичен център Запад, така и конструирането им в рамките на местните национални въображаеми. Приносите на отделните участници се разполагаха в дългия континуум от високотеоретични текстове до не по-малко интересни case studies. Водещото име в редица презентации беше Мария Тодорова (която за жалост не взе участие в конференцията), а концептуално организиращият ги полюс - нейната вече класическа книга "Imagining Balkans".
Така например рефератите на Кълин-Андрей Михайлеску (Университет Западен Онтарио) и на Джон Нойбауер (от Университета в Амстердам) засягаха важни аспекти на самото, предложено от Тодорова, понятие за "балканизъм": чрез неологизма globalkanism Михайлеску се опита да хвърли мост към дебатите около съвременните глобализационни процеси, докато Нойбауер разкритикува (според него) непоследователния конструктивизъм на Тодорова. Повод за дискусия между него и Александър Кьосев стана проблематичната седма глава на "Imagining Balkans": противно на Нойбауер, Кьосев твърдеше, че там намиращото се изказване на Тодорова за действителното "съществуване на Балканите" не трябва да се разбира в "онтологичен" смисъл, а като момент от херменевтичната реконструкция на самото исторически сложило се изобретяване на понятието за Балканите. Интересна перспектива към теорията за "балканизма" предложи и Клаус Даман (Университет Билефелд), който се опита да види третирането от страна на балканските историографии на случаите на колективни убийства (в Анатолия, България, Сърбия) в светлината на социологията на Никлас Луман.
Първо от поредицата case studies беше представеното от Лари Улф изследване на появата и изчезването в европейската история и етнография на т.нар. далматински "морлаци" и на дискурса за "морлакизма". Улф (историк от Бостън Колидж, преподавал и в Централноевропейския университет в Будапеща) е автор на нашумелия бестселър "Inventing Eastern Europe"3 - едно действително откривателско изследване, в което той проследява въобразяването и проектирането на Източна Европа през епохата на Просвещението. Символичното картографиране на една Източна Европа между "цивилизацията" и "варварството", в двусмислената позиция между "истинската Европа" и "Ориента", и маргинализирането на източноевропейските "раси" и "нации" през ХVIII век, предшества, според Улф, както фазата на описания от Тодорова "балканизъм", така и повторното обединяване на Балканите и на по-слабо "ориентализираната" Централна Европа в западната визия по време на "студената война". Представеният на конференцията случай на "морлаците" повтаря, според Улф, в умален вид процесите на "изобретяване" и стигматизиране на европейския Изток: "примитивни", "диви" славяни, но и "древни", "горди", "героични", "честни", некорумпирани от Цивилизацията носталгични "благородни диваци", живеещи в една нова Аркадия - етикетите, проектирани върху временно съществувалите в европейската символична география "морлаци", съвпадат като поява с избистрянето на балканистичния дискурс.
Близки до изследването на Улф бяха докладите на Марко Дого (Университет на Триест) и на Драго Роксандич (Загребски Университет) относно проектирането на националните граници в картографията на Балканите от ХVI до ранния ХIХ век, в която реалните политически формации и имагинерните и анахроничните визии на географското пространство на Югоизточна Европа са трудно разграничими. Сакрализирането на отделни територии в националното въображаемо беше анализирано от Благовест Златанов въз основа на примера на Косово. Връзката между национално въображаемо и географски пейзаж бе разгледана в по-ново време и от Улф Брунбауер (Университет на Грац), който представи символичното място на планините в националните митологии на Балканите, с особен поглед върху българския случай (митът за Балкана не само в литературата, но и в историографията - напр. при Петър Мутафчиев). Планините като места на търсената национална автентичност бяха изследвани от Брунбауер и като особен вид интериоризиране на местно ниво на западните ориенталистки версии за балканските нации.
Проектирането на националните граници и територии в българската националистическа мисъл (при автори като Найден Шейтанов) беше представена по един едновременно задълбочен и остроумен начин от Албена Хранова, докато Николай Аретов посвети своя доклад на въображаемата география на Османската империя в спомените на Стоян Заимов, Захари Стоянов и Минчо Кънчев. Твърде интересни перспективи към "възрожденската епоха" бяха предложени и от Надежда Александрова, Десислава Лилова и Александър Кьосев. Александрова се спря на начина, по който в българската литература от ХIХ век се артикулира националната идентичност в един "европейски" смисъл на фона на ориентализирането на османската култура. В центъра на нейния анализ беше литературният образ на харема с неговата ексцесивна сексуалност и плътскост, като търсен контрапункт на еманципиращата се от "ориенталщината", но и комплексирана от собственото си ориентализиране в западноевропейската визия българска култура.
Макар и от един и същ "отбор", Десислава Лилова (изследовател от Центъра за академични изследвания) и Александър Кьосев (шеф на Центъра) представиха диаметрално противоположни картини на изобретяването на българската национална идентичност през ХIХ век в нейния мултикултурен контекст. В доклада си за "българските названия на Балканския полуостров" Лилова подчерта размитостта на представата за национална територия през Възраждането, нейните флексибилни граници и отворения й мултикултурен характер. Въз основа на прочита си на множество български географии от тази епоха Десислава Лилова акцентира незавършеността на българския национален проект и характерната за него гъвкавост на идеята за етническо пространство. Обратно, в описанието си на мултикултурното всекидневие на град Пловдив през ХIХ век Александър Кьосев проследи втвърдяването и затварянето спрямо другите етнически групи на българския национален проект, избистрянето му като изключващ етнонационализъм и ясното трасиране на границите на една въображаема хомогенна национална територия още през възрожденската епоха. В този смисъл, румелийският вавилон Пловдив се очертава като едно предизвикателство и заплаха за българския национален идеал, откъдето и множеството, представени от Кьосев, негативни стереотипи и стигматизации на града в българската публицистика и литература от епохата.
Твърде интригуващ беше и докладът на Стефан Дечев от Югозападния университет в Благоевград, посветен на русофобската реторика в България през периода 1886-1894 г. Дечев анализира реторическите техники, чрез които антируската идеология от онова време все пак бива помирена с все още силния мит за славянството: усилията за делегитимиране на "братството" с Русия протича по линия на нейното стигматизиране, ориентализиране и дори "де-славянизиране" чак до тоталното експроприиране на славянското наследство с оглед доказване на европейската принадлежност на българския народ.
Ориентализиращите Източна Европа дискурси бяха по-специално разгледани и в случая на Хърватска. Лаура Шакая (Институт по миграцията и по етнически изследвания в Загреб) предизвика силен интерес със своето социологическо изследване на "въображаемата география" и на стереотипите за Балканите сред хърватската младеж, докато Джон Ашбрук (Community College of Allegheny County, САЩ) се спря на стереотипите за (смятаните за балканци и военнопрестъпници) хървати от Босна и Херцеговина сред "сънародниците" им от Истрия и Загреб. Политическият пейзаж на Сърбия беше обект на реферата на Слободан Наумович (политически антрополог от Белградския университет), който постави под съмнение широкоразпространената интерпретация на войната в бивша Югославия като следствие от поражението на "реформаторските сили" в комунистическата партия. Объркването на "ляво" и "дясно", амалгамата от реформаторство и национализъм в съвременна Сърбия бяха сред основните проблеми, дискутирани от Наумович.
Османското наследство на Балканите беше също сред основните теми на обсъждане, по-специално и във връзка със спорната седма глава на "Imagining Balkans": до каква степен, независимо от западните стигматизации, това наследство е исторически конститутивно за феномена, наречен "Балкани"? Различни аспекти на модерния процес на nation building бяха проследени в случая на Османската империя от Йонджа Коксал (Университет Коч, Истанбул), която се спря на модернизиращите реформи в Одрински вилает по време на Танзимата (1839-1878), както и от Еял Гинио (Еврейски университет, Йерусалим) в доклада му за изобретяването на османска национална идентичност и за култивирането й сред немюсюлмани в армията през Балканските войни. Сблъсъкът на модерните национализми в региона с османското наследство, често изразяващо се в национално-хомогенизиращи процедури спрямо малцинствени групи, беше във фокуса на изследването на Стефанос Кацикас (SSEES/UCL, Лондон) относно мюсюлманските общности в Тесалия в края на ХIХ век и до началото на Балканските войни.
Паметта за Гръцко-турската война и за вълната от миграции между двете страни през 20-те години на ХХ век беше обект на реферата на Мария Николопулу (изследовател от Центъра за академични изследвания), която се спря на третирането на тази тема в гръцката белетристика от 60-те години с оглед артикулациите на гръцката национална идеология в по-ново време. Същата травматична памет беше тема на представянето на Лейла Нейзи (Университет Сабанджъ, Истанбул), която се спря на "предисториите на национализма" въз основа на личната история на възрастна жителка на Смирна/Измир. Един по-антропологически подход към проблемите на идентичността в случая на малцинствени групи представи Алексей Кальонски в богатото си като материал и проблематика изследване на каракачаните в България, на собственото им преживяване на етничността и традицията, но и предизвиканото сред тях отвън изобретяване на традиции и идентичности. В същата перспектива Йоанис Манос (Аристотелов университет, Солун, Център за балкански изследвания) анализира проекциите на националните и локалните идентичности върху изпълнението на народни танци в района на Флорина (Лерин) в съвременната гръцка област Македония - район на активни държавни identity policies, но и от десетина години - на засилени местни идентичностни искания, както и на силен интерес от страна на антрополози от цял свят.
Икономическа и историко-икономическа перспектива към понятията за регион и идентичност бяха представени от Румен Аврамов (относно символичните кодове на идентичността, продуцирани в българската икономическа сфера през ХХ век), от Румяна Прешленова (граденето на национални идентичности на Балканите в контекста на икономическото развитие 1878-1912) и от Таня Чавдарова (в изследването си на икономическата менталност на малките предприемачи в София и в Скопие). Особено място сред изнесените доклади зае изследването на Людмила Костова на представянето на Балканите в "кулинарното въображаемо" на викторианска Англия и по-специално на ориентализиращия дискурс в описанията от страна на британски пътешественици от ХIХ век на хранителните навици на балканците.
В края на конференцията директорът на Центъра за академични изследвания Александър Кьосев обобщи представените текстове в четири групи съобразно предложените от тях трактовки на понятието за идентичност. Към първата група той отнесе интерпретациите, "историзиращи идентичността" в потока на историческото време, т.е. тези, които боравеха с една longue duree перспектива; към втората група Кьосев причисли докладите, отнасящи се до продуцирането на идентичността от културните институции в качеството им на агенти на хомогенизация - тук специален случай са литературните институции, промовиращи въображаемата география на региона; третата група би обхванала участниците, занимаващи се с "манипулирането на идентичностите" от страна на политическата власт и стремящи се повече или по-малко да реформулират някои легитимиращи аргументи на доминантния полтически дискурс; към последната, четвърта група Александър Кьосев причисли антропологическите подходи към "консумиращите идентичността" общности или към тяхната съпротива, имитация или договаряне на идентичност. Така, според него, всички доклади биха могли да се разположат в континуума между дългото траене и краткосрочния период, между продукцията и консумацията на идентичност. Това, което може да се добави като основен маркер на различните презентации, беше и напрежението между полюса на външната ориентализираща визия за Балканите и опитите за нейната деконструкция от една страна, а от друга, критиката на собствените идеологически стереотипи на местно ниво, т.е. между деконструкцията на приписаната идентичност и на нашата собствена нужда от такава.

Чавдар Маринов


Чавдар Маринов е магистър по философия на Софийския университет и по история и цивилизации на Висшето училище за социални науки (Ecole des hautes etudes en sciences sociales) в Париж.
В момента е докторант във Висшето училище по тема, отнасяща се до българско-македонските историографски спорове, а от тази година е и член на Центъра за академични изследвания в София.

Първа конференция на проекта НЕКСУС

































1 Виж Milica Bakic-Hayden and Robert Hayden, "Orientalist Variations on the Theme "Balkans": Symbolic Geography in Recent Yugoslav Cultural Politics" in: Slavic Review, 51, no. 1, pp. 1-15 (Spring 1992). В по-късната си и по-нашумяла статия за т.нар. "nesting orientalisms", те се опитаха донякъде да коригират първоначалния си подход.


2 Красноречив пример е статията на Elizabeth Prodromou, "Paradigms, Power and Identity: Rediscovering Orthodoxy and Regionalizing Europe" in: European Journal of Political Research, 30, pp. 125-154 (September, 1996).























































3 Larry Wolff, Inventing Eastern Europe. The Map of Civilization on the Mind of the Enlightenment, Stanford University Press, Stanford, California, 1994.