Длъжници сме на Марго
Точно преди пет години писателят Маргарит Минков си тръгна от този свят така неочаквано, че още не можем да преодолеем шока. Беше и е от добрите ни драматурзи, детски писатели, поети. Пиесите му продължават да се поставят у нас - несправедливо рядко, според мен. Вече се превеждат и играят и в чужбина (Франция, Швейцария). След смъртта му излезе книга с негови стихотворения и книга с последните му три пиеси. Другите му пиеси стоят неиздадени...
Не искам да пиша сантиментални думи (той пръв би им се смял), но съм сигурен, че сме длъжници към паметта му, към художествените достижения, които ни остави. Мечтаеше да издаде в книга огромната си пиеса "Жана д'Арк". Убеден съм, че трябва да се издадат "историческите" му пиеси, детските му пиеси, да се преиздадат приказките му...
Министерството на културата (Националният център за театър, Националният център за книгата, Националният фонд "Култура"), а също и Общинското ръководство на родния му град Плевен могат да подкрепят тези издания. Това ще е добро дело.

Никола Вандов