Панорама като повод
Новият брой на списание "Панорама", посветен този път на полската литература (предишните два броя бяха сборници от съвременни немски и британски пиеси) даде повод за кратко сравнение между литературната и издателска ситуация у нас и в Полша, както и за една по-обширна лекция за литературата на прехода на преподавателя от Вроцлавския университет проф. д-р Станислав Береш.
Георги Господинов, като представящ броя, повдигна настроението на публиката с шеговито-похвалното си слово, след което навлезе в по-дълбоки води. Обясни риска, поет от съставителката на броя Силвия Борисова, която представя полската литература на 90-те не през призмата на конюнктурно утвърдени и "хванали патина" явления, а като поставя собствени акценти в избора си, включвайки писаното напоследък. Георги Господинов завърши с припомнянето за фонда "Адам Мицкевич", чиято задача е популяризирането и разпространението (чрез преводи и каталози) на полска литература по света, както и за съществуването на около 100 литературни награди в Полша, най-голямата от които е наградата "Нике" (с парична равностойност от 20 000 долара). С което ни въведе в една значително по-голяма по мащаби и размах литературно-издателска ситуация, очертана по-нататък от професор Береш.
Професорът е привърженик на тезата, че промяна в полската литературна ситуация има и, за да го докаже, започна с времето от средата на 70-те години, когато самиздатската литература и нелегалната периодика стигат тиражи, равни на тези от държавните печатници. След '89 г. - също като у нас - идва епохата на "дивия капитализъм", на походните легла, превърнати в сергии и отрупани с преводна и с емигрантска полска литература. Книгите на издателство "Култура" на Йежи Гедроич (намиращо се във Франция) достигат тиражи от 120 000 екземпляра. Това е времето на читателско наваксване за 50 години назад. Към 1995 г. тиражите на емигрантската литература и самиздата рязко спадат. Емигрантската съдба, политическите процеси от 50-те, Сибир вече не са тема в новата динамика на прехода и част от писателите замлъкват. Между 1995 и 1997 г. започват да се установяват пазарни механизми. Ако след '89 г. е имало огромен брой издателства - между 2000 и 8000 (включително тези, които са издавали по една книга годишно и най-вероятно са били перачници на пари), сега издателствата са около 600. При изследвания, които показват, че в Полша около 1 до 1,5% от населението четат и гледат културни предавания, тиражите на книга с добри литературни качества са около 2000 - 3000 (достатъчни за покриване на разходите). При добър маркетинг обаче и ако книгата е взела литературна награда или пък е била под прицела на критиката, тези тиражи скачат на 100 000 за проза и 30 000 - 40 000 за поезия. Така че при 12,5% от продажната цена авторът би могъл да си осигури доход, колкото от наградата "Нике". Тук професорът стигна до една от любимите си теми - кое всъщност прави книгата продаваема. Самият професор Береш е в журито на няколко литературни конкурса, включително и на "Нике", но той е и автор и водещ на месечно телевизионно предаване за литература. Неговите наблюдения са, че при 600 000 литературни дебюта годишно (много повече, отколкото в САЩ), ако книгата не бъда представена в медиите и ако не стане достояние на влиятелни кръгове литературни критици, тя няма шанс на пазара. А кои са медиите? След '89 г. приключва времето на големите литературни списания, които тогава са били 60 на брой. Сега са две. И ако тези т. нар. на руски "толсте журнал " в продължение на десетилетия са определяли атмосферата в литературния живот, то сега те излизат в тираж 2000, от които се продават 1000. В момента думата имат телевизията и малките литературни притурки във вестниците и популярните (женски) списания, които обсъждат книгите по стандартизиран начин и подражавайки си едни на други.
Самите издатели определят тиражите си по това, дали книгата е намерила медиен резонанс. А какви са писателските стратегии? Ако писателят не е отдавна утвърден, той често пъти може да зависи от това, дали познава някой телевизионен оператор или репортер в известен ежедневник. Има и ново поколение млади автори, които знаят как да "опитомяват" медиите и често пъти избират стратегията на скандала или познатата още от времето на Рембо поза на "прокълнатите" писатели. Има и цяла група млади писателки около проф. Мария Янион (основателката на полския феминизъм) със сериозна артистична и социална идеология. Добре подготвени теоретично, те показват голяма солидарност срещу критиката и според проф. Береш, имат не само "остри езици, но и важни книги".
За споменаването на подобни медийно-издателски отношения стана повод излизането на новия брой на "Панорама".
Артистичният диалог за текстовете й тепърва предстои.

Ирина Илиева