На Америка са нужни съюзници
От 25 години Томас Фрийдмън прави репортажи от Близкия Изток, спечелил е три награди "Пулицър" и Национална премия за книга, но настоява, че е обикновен човек от Минеаполис: "Аз съм една комбинация от Средния Запад и Средния Изток."
През 2000 г., когато сп. "Ролинг Стоун" се срещна с Бил Клинтън в Белия дом, той посочи Томас Фрийдмън, дописника на "Ню Йорк Таймс" по международните въпроси, като най-изявения коментатор на Америка и нейната роля в света. "Фрийдмън е далеч пред останалите", каза Клинтън. "Той разбира света, в който живеем, и света, към който отиваме."
И когато миналия септември светът се промени, Фрийдмън повече от всеки друг журналист обясни какво се случи и защо. През месеците след терористичните атаки над Световния търговски център и Пентагона той бе в постоянно движение - неговата "колонка", излизаща два пъти седмично, идваше от места като Кабул, Рияд, Джакарта, Брюксел, Йерусалим и Тел Авив. Миналата зима самият Фрийдмън бе международна новина, когато неговата колонка стана проводник на важно дипломатическо развитие: арабско-израелско мирно споразумение, предложено от престолонаследника на Саудитска Арабия.
Отличителна черта на Фрийдмъновия стил е лекият, почти разговорен тон, който понякога прикрива неговия гняв. Един ден той може да похвали президента Буш за твърдата му позиция срещу палестинския лидер Ясер Арафат, на другия да го гълчи, че пренебрегва глобалното затопляне. Колонките на Фрийдмън от изминалата година наскоро бяха публикувани в книгата "Longitudes and Attitudes". Да я четеш, е все едно да срещнеш човек, който се опитва да обясни немислимото не само на своите читатели, но и на самия себе си.
Срещнахме се с Фрийдмън на 11 септември и отново на следващия ден, малко след като президентът Буш изложи позицията си срещу Саддам Хюсеин пред ООН.


- Бил сте доста суров с Джордж У. Буш.
- Не мисля, че той е много сложен като човек: в него наистина има нещо глупаво и незряло. От друга страна обаче, през последната година той заяви едно към едно: "Схващам положението. Става дума за хора, които искат да ни унищожат заради това, което сме, не което правим. Не е толкова сложно." И Буш не го усложни. Това е добре. Такова отношение е идеално за справяне с атаката и с положението непосредствено след нея. Сега сме в по-сложна ситуация. От самото начало хората казваха: "Да, Буш не разбира много от външна политика, но поне има умни съветници." А аз винаги питах: "Ами ако двамата му най-умни съветници са на различни позиции?". Мисля, че в момента виждаме точно този вариант с Ирак. Така че в края на краищата нещата ще опрат до неговата интуиция. И аз мисля, че тя все още не се е проявила изцяло.
- Кого според вас слуша Буш в момента - вицепрезидента Дик Чейни или държавния секретар Колин Пауъл?
- Мисля, че за момента пауълизмът печели. Администрацията като че осъзнава, че нейната политика за Ирак трябва да мине през Конгреса и ООН. Така че засега тържествува позицията на Пауъл. Той получи каквото искаше. Но и Чейни и неговите хора получиха каквото искаха - президент, ангажирал се да не позволи ставащото в Ирак да продължава.
- Имате ли доверие на тези хора?
- Хората на Буш са страшно добри в трошенето. Ако ви трябва някой да разкаже някому играта, търсете тях. Те са студени, пресметливи и имат потенциал да бъдат жестоки - в най-добрия смисъл на думата - в смисъл, че могат да бъдат решителни.
- В случай, че ударим Саддам - какво следва?
- Ако всичко, което искаме да постигнем, е да разоръжим страната и да оставим някакъв хилав режим, това няма да отнеме много време. Няма да е две години, ще е шест месеца. Но моето разбиране е, че ако пречупим Ирак, той вече е наш. Това означава, че отговорността да възстановим Ирак е наша, а имаме всички основания да вярваме, че това ще е страшна каша. Ирак е страна, която не е имала управник, уважаващ законността, от времето на Хамурапи - тоест от XVIII век пр.н.е. Страна с етнически групи, разделени, свадливи и непримирими от дълго време - шиити на юг, кюрди на север, сунити по средата - така че няма да е лесно да се управлява. Ние можем сами да унищожим талибаните и можем сами да унищожим режима на Саддам. Но не можем сами да възстановим Афганистан и не можем сами да възстановим Ирак. За това ни трябват съюзници.
- Как се отнася иракският народ към американско нахлуване? Имате ли някаква представа за иракското обществено мнение?
- Не, никой няма. То е черна кутия.
- Те или ще продължат да търпят властта на Саддам Хюсеин, или ще бъдат подложени на масирани бомбардировки от наша страна. И двете възможности не изглеждат никак добре.
- Така е. Макар че аз вярвам, че иракчаните искрено биха ни приветствали. Те също биха се отдали на масови отмъщения помежду си - тези, които са подкрепяли режима, и тези, които са били против.
- Фокусът на вашите репортажи е разследване кои в действителност бяха терористите, които отвлякоха самолетите - какво ги е мотивирало, какво ги е създало. Какво разкрихте?
- Деветнайсетте терориста се делят на две групи - едната наричам "саудитците", другата наричам "европейците". Саудитците са биячите. Те произлизат от среда, която аз наричам "мотаещите се". В Саудитска Арабия има 30% безработица и много хора просто се мотаят. Те отиват в джамията. Проповедниците им пълнят главите с лоши работи. Тефтерчето с адреси на "Ал Кайда" е пълно с такива хора - хора, които са били до Афганистан, върнали са се в Саудитска Арабия. Всичките с образование. Всичките, общо взето, средна или висша класа. Вероятно първите деца в семейството, успели да завършат гимназия или колеж. И голяма част от тях вероятно не оправдали очакванията на татко.
- А другата група? Защо сте ги кръстили "европейците"?
- Основните хора, които са ръководили заговора и са управлявали самолетите, до един са били част от хамбургската клетка в Германия. Забележете, всеки от тях е бил радикализиран при срещата си с Европа. Нито един не е напуснал дома си като радикален мюсюлманин. Всичко е станало при срещата им със Запада. И това не важи само за теористите от 11.IX. Г-н Ресам, "хилядолетният бомбаджия", родом от Алжир - радикализиран в канадска джамия; г-н Саид, убиецът на Даниел Пърл - радикализиран в британска джамия; г-н Рийд, бомбаджията с обувката - англо-ямаец, радикализиран в британски затвор; двамата, които убиха шейх Масуд - тунизийци, радикализирани в Белгия; г-н Мусауи, човекът, който искал да се научи да управлява Боинг 474, но не и да го приземява - радикализиран във френска джамия.
- Те се чувстват напълно обезправени.
- Точно така - те живеят в периферията. Разберете, Европа не е интегриращо общество - и не цели да бъде такова. Ние може да не сме интегриращото общество, което все си мислим, че сме, но поне се стараем. Европа не се старае. Тя извива ръцете на тези хора. Така че те живеят в периферията на обществото. И се събират в молитвени групи за топлота и солидарност. Някои се оказват в по-радикални молитвени групи. Някои се оказват чак в "Ал Кайда". Това са млади мъже, израснали в свят, в който ислямът е монотеизъм в най-идеалната и пълна форма. Те обаче отиват в Европа и виждат християни и евреи да живеят много по-проспериращо и демократично от тях. И от това се ражда искрата. Защото някой трябва да обясни това несъответствие. И някой го обясни - името му е Осама бин Ладен.
- Какво им е казал той?
- Тези християни и евреи - те са се сдушили и са ви причинили нещо. Те са ви отнели нещо. До това се свеждат нещата - неверниците и евреите са направили нещата такива.
- Мислите ли, че Бин Ладен е привлякъл повече последователи от 11.IХ насам?
- Той знае колко е слаб. Защото, в крайна сметка, ако трябва да прибягваш до подобни фойерверки, това е знак, че не си мобилизирал никакви маси около себе си.
- Ако беше успял, какво щеше да направи?
- Да превземе Саудитска Арабия.
- Ние дори не знаем дали саудитците са с нас или против нас. Вие какво мислите?
- Каквото беше Съветският съюз във войната срещу комунизма, това е Саудитска Арабия във войната срещу тероризма. Те са източникът на парите, хората и идеологията, които ни застрашават. Въпросът е дали искат да бъдат част от проблема или част от разрешението - защото ще е много трудно да се разреши проблемът без сътрудничеството на саудитците. Те играят огромна роля в ислямския свят и пращат много пари в чужбина за обучението на мюсюлмански деца. Смятам, че трябва да бъдем далеч по-твърди с тях.
- Можем ли да ги променим? Администрацията говори за специална връзка с управляващото семейство...
- Ние нямаме специална връзка с тях, имаме сделка. Същото важи за техния собствен народ. Режимът не управлява след споразумение със саудитския народ. Той управлява благодарение на способността си да не отговаря пред никого. И постига това, като сключва сделка с религиозните власти - консервативните вахаби. Режимът им предлага петролни пари и официално покровителство. И безплатна земя, и безплатни жилища. В замяна вахабите благославят и покровителстват управляващия режим.
- Има ли значение за бъдещето на "Ал Кайда" дали Бин Ладен е жив или мъртъв?
- Мисля, че е много важно той да е мъртъв по две причини. Първо, според мен той е уникален персонаж, не е някакъв доморасъл терорист. Според мен Бин Ладен е странна комбинация между Чарлс Менсън и Джек Уелч - възможно най-извратена личност с организаторските способности на директор на международна корпорация. Двете се срещат рядко в една личност. Второ, полезно е "Ал Кайда" да се разглежда като търговска мрежа. И ние да сме унищожили централата. Магазините още съществуват, нали? Но няма комуникации, командване или контрол - защото всички те са минавали през централата. Такова е положението с Ричард Рийд, човекът с маратонките. Този нещастник не можа да си подпали собствените обувки - така става, като прибягнат до резервния отбор.
- "Ал Кайда" още ли представлява опасност?
- Това, което правеше "Ал Кайда" уникално опасна организация, беше, че е световна терористична групировка, превзела една цяла страна.
- Някои от левицата казват, че цялата война срещу тероризма всъщност е с цел Близкият Изток да продължава да помпа нефт според нашите правила. В своята книга вие говорите за "Г-н Буш и неговите работодатели от нефтената промишленост". Какво имате предвид?
- Мисля, че управляващите са купени и платени от нефтените интереси на Америка и че те в никакъв случай няма да предприемат нищо против изискванията и интересите на големите петролни компании. Нека си говорим направо. Ексън-Мобил: според мен това е група от истински лоши хора - като се има предвид, че те спонсорират цялата съществуваща по света пропаганда срещу глобалното затопляне. А Буш просто няма да тръгне срещу такива хора. Те са много, много лоши заради това, което правят, като се борят срещу изследването на глобалното затопляне. Хората на Буш се правят на големи ловджии и рибари. Каква планета мислите ще остане за лов и риболов? Историята няма да се отнесе мило с тях по този въпрос. Ами че ранчото на самия Буш ще изглежда като лунен пейзаж, ако тези тенденции продължат. И безразличието към това ме вбесява. Някой ден ще гледаме на днешното като на "годините, в които скакалците опустошиха всичко". В нашите възможности е да се борим с глобалното затопляне, а то е пряко свързано с толкова лоши неща, които стават по света. Фактът, че не сме направили едно нещо - едно-единствено нещо - е срам за нас и срам за нашите лидери. И Буш ще отговаря пред историята за това.
- Но ние не сме направили нищо за намаляване на зависимостта си от близкоизточния петрол.
- Миналата година моята статия, която предизвика най-силна реакция, беше тази, в която призовах за "Проект Манхатан" за енергийно пестене и независимост. И дори енергийната независимост да е илюзорна цел, би била чудесна, ако си я бяхме поставили. Аз и жена ми... първата ни работа след 11.IХ. беше да купим "Тойота Прайъс", която изминава 50 мили с един галон. Аз просто няма повече да водя живот, в който чрез колата, която карам, превеждам пари на правителството на Саудитска Арабия, които от своя страна се предават на някой радикален шейх във вахабска джамия. Съжалявам. Ако покупката на моя малък "Прайъс" ще отнеме пари от онези, това ме урежда.
- Администрацията на Буш говори за увеличени изисквания към населението. Но като че на практика не изисква нищо от нас като граждани.
- Един приятел ми изпрати следния e-mail онзи ден: "Да погледнем бушистите. Цялата им философия е: 'Ние сме във война - купонът да тече! Ние сме във война - да понижим данъците! Ние сме във война - не пестете нищо! Ние сме във война - пазарувайте!' Да са поискали от администрацията или от хората да предприемат нещо трудно?".
- Много се говори за антиамериканизъм. Трябва ли да обърнем повече внимание на този проблем?
- В някои страни антиамериканизмът е изместил футбола като най-популярен спорт. Причината е, че идеологията на либералния капитализъм и свободния пазар е доминираща по света и няма алтернативна идеология - освен антиамериканизмът, който се е превърнал в протестно движение, особено в Европа. Ние казваме на света: "Тече война срещу тероризма и вие или сте с нас, или сте против нас." А те казват: "Така е. Но също така има война за зелена планета, планета, която няма да ни изпържи, преди децата ни да са навършили 30." Ние казваме: "Тази война срещу глобалното затопляне - съжаляваме, няма да се откажем от своите джипове." Ами, не е чудно, че хората се ядосват. Ако искаме хората да са с нас във войната, трябва да сме възможно най-добрите граждани на света.
- Затова ли европейските лидери изпитват такова нежелание да ни подкрепят срещу Саддам Хюсеин?
- Аз мисля, че по някаква цинична причина европейците не смятат, че Ирак е заплаха. Това, което ги притеснява, е прекалено мощна Америка.
- Но сега изглежда, че светът малко по малко се съгласява. Може ли причината да бъде, че когато залозите са на масата, да бъдеш срещу Америка просто носи прекалено много негативи?
- Въпреки цялата врява по света, хората все още търсят нашето водачество. Въпреки всички приказки за антиамериканизъм, нищо добро по света не става без нас. Дълбоко в себе си хората знаят това. Ние трябва да бъдем водачи по начин, подкрепящ системата, която се движи в наша посока.

сп. Ролинг Стоун, октомври, 2002

Уил Дейна

От английски Георги Илиев


Разговор с
Томас Фрийдмън