Пакет от реакции

Дори Борхес казваше, че най-страшното нещо, което може да си представи, е да се събужда всяка поредна сутрин от своя живот и пак да е същият Борхес. А той не изглеждаше да скучае със себе си.
В неделя, след страшните събития в Москва, имах психическата възможност да понеса само смислени коментари, така че изключих телевизията, захвърлих вестника и се посветих на любимите ми Виза Недялкова и Явор Дачков, последователно изявяващи се между 10 и 14 съответно по "НЕТ" и "Инфо". И открих още нещо общо помежду им (защото най-очевидният паралел е, че те с ум и умение тежат непосилно на иначе безинтересните радиостанции, които ги приютяват) - тази сутрин се бяха събудили същите Недялкова и Дачков.
Принципно аз много харесвам и двамата, в целия спектър на техните различни смелости и таланти. Журналисти като тях ги броя на пръстите на едната си ръка, когато трябва да се сетя за интересуващи ме мнения. Точно тази неделя обаче едвам понесох обединилото ги нещо - пакетираното мислене.
Виза Недялкова е червена, Явор Дачков е син. Това са външните стереотипи за тях. Тя пуска Булат Окуджава, той пуска Луис Армстронг. Това са си техните собствени стереотипи. В пакетите влизат опознавателни белези като харесване и нехаресване на Русия, харесване и нехаресване на Щатите, одобряване и неодобряване на НАТО, изобщо западност и източност, лявост и дясност и прочее елементарни биноми. Така при една трагедия, която ни е много по-близка исторически и културно от превърнатия в телевизионен сериал 11 септември, тези иначе чудесни журналисти изстискаха от себе си странни реакции, които трябваше да удовлетворят всички изисквания от техните набори знаци за принадлежност, като дори им оставят място за мнение. Не се получи. И московската "криза" не намери прилично отражение даже в техните предавания. Защото: не стоеше естествено хем да недолюбваш Русия ангро, хем да въпиеш срещу терористичните акции, както го правят Буш и компания, хем да не одобряваш терористични действия от всякакъв сорт, хем да смяташ, че в случая с Русия (като агресор в Чечня) все пак са форма на решение, хем да обичаш хората по принцип, хем да съобщаваш в духа на "Казах ли ви аз!", че руските специални служби са избили своите в духа на класическата си неадекватност, хем да известяваш с едно изречение смъртта на 150 невинни души поради безумството на две явни и куп скрити действащи страни, хем като опарен да прескачаш многословно на теми от типа на "скинарите във футболните агитки", където т. нар. политическа коректност не слага стопове.
Дискредитиращо е водещите български журналисти да знаят и да искат да знаят по-малко за случилото се в Русия от испанската преса онлайн например. Врътнеш на "НЕТ" - Окуджава. Врътнеш на "Инфо" - Армстронг. Когато всяко ново вземе да става единствено повод за повтаряне на старото, работата не върви към добро. Ако не харесвам БСП, но обичам Русия, отвращавам се от войните и техните патрони като НАТО, но с удоволствие пътувам на Запад, ако уважавам личностите и не понасям масовките, ако си умирам за Окуджава и Армстронг, но ме вълнува и кавказката музика, прощавайте, към кой пакет да се насоча?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато