Някъде тече Европалия
Някакъв фестивал, някакво представяне на българската култура* имало в Белгия. Някакви изложби имало - тракийско злато, християнско изкуство, българските обряди и обичаи били съпоставени с белгийските. Ходели в Белгия някакви театри, оркестри, филми български прожектирали. Изглежда в Белгия вече месец нещо се случва с нас, с това, което правим.
Тук обаче нищо не се случва с нас. Медиите мълчат по европалския въпрос, Белгия тях ги интересува повече като щабквартира. Донякъде мълчанието им е разбираемо, защото командироването на човек дотам за неполитическо събитие е скъпо и не се рентира. Да информираш пък за публикации в белгийската преса е несериозно, а и самите публикации в белгийската преса са на онова "опознавателно" ниво, с което българската ежедневна преса би информирала за, примерно, ацтекско изкуство - че ацтеките са древен народ и т. н., а съвременно Мексико яде тортила (в нашия случай се напомнят комунизмът, чадърът и папската следа).
Така и така, тук не знаем кога, какво точно и с какъв успех или неуспех се случва там. Не трябва ли случващото се на "Европалия 2002 - България", да бъде документирано не само с белгийски вестникарски изрезки - този въпрос се постави миналата седмица на пресконференцията на Еми Барух, главен комисар на фестивала. Стана дума за намерение и за отказ от намерение на Българската национална телевизия да направи филм за българското представяне в Белгия. Същия ден имало и контра-пресконференция на БНТ. Спори се за пари, за контракти, за начина на "отразяване".
Истината е проста. Организационният комитет на Европалия е пропуснал да се погрижи изрично за създаването на български филм за българското представяне. БНТ пък чака да й бъде дадена идея и пари, за да се захване за тази работа.
Интересното е, че "обществената телевизия" съвсем съзнателно (и нека ме извинят читателите - нахално, дебелооко) се отказва да отрази цялостно - и да пропагандира! - най-голямото българско културно представяне зад граница досега и за години напред. Едва ли има смисъл да напомняме какво значи "обществена телевизия" и как трябва тя да се държи при събития от обществен интерес. На БНТ обществото разчита не само за "отразяването", но и като на хранилище на образите на случващото се. Къде ще могат да бъдат намерени след години кадри от концерта на Ибряма или на представлението на "Три сестри" на Камбарев в Белгия? Никъде.
За сметка на това мачовете от Висшата лига сигурно се документират. За да си ги гледаме след време пак.

Христо Буцев

* И на България. На България!