Медиите, държавата и тъмните сили
При последния избор за генерален директор на БНТ се случи нещо ново в нашата медийна практика - той не се съобрази с моментната политическа воля, а по-скоро прояви паралелни форми на корпоративизъм. Още тогава беше ясно, че управляващите ще "отвърнат на удара" с оръжието, което владеят - промяна в закона. Още тогава беше ясно и друго - че "ударът" може за дълго да върне обществените медии към техния държавен прототип, т.е. просто да се откаже от техния европейски формат; да противопостави на скритата приватизация на символни и реални капитали в БНТ скритото им одържавяване с дата 2003 година. Позволих си дори да кажа, че между тези две злини предпочитам третата - легалната приватизация на Канал 1.
Разбира се, както личи от факта, че продължавам да участвам в медийната регулация, нито за момент не ме е напускала напълно надеждата, че вместо на зле, нещата могат да тръгнат и на добре. Затова, когато неправителствената общност, професионалните организации и СЕМ принудиха Медийната комисия да започне дебат около бъдещите промени в ЗРТ, се обърнах към нея със следните предложения:

Уважаеми дами и господа народни представители,

Въпреки че не приемам дневния ред, формите и сроковете на публичния дебат около поредната промяна в Закона за радиото и телевизията, реших да се включа в негоq като се съобразя с апела на г-жа Милотинова за конструктивност и конкретност. Правя го, защото като доайен на институционализираната със закон медийна регулация в България съм убеден: първо, че ситуацията с обществените медии и особено с БНТ е кризисна, което налага спешни действия, включително и в законодателен план; и второ, че тъй наречената нова философия, лансирана от проекта "Павлов", не само не открива изход, но и има риск задълго да компрометира пред българското общество самата идея за обществена медия.
Ето само някои от най-общите основания за подобна категорична оценка:
* проектът "Павлов" се опитва да се противопостави на един тип корпоративизъм - икономическия, узаконявайки друг тип корпоративизъм - партийния, като превръща регулацията в пряко управление на БНР и БНТ, подчинено на политическия вот;
* проектът "Павлов" се отказва от европейската тенденция към дерегулация и либерализация в полза на свръхрегулацията и държавно-административните подходи в управлението на обществените медии;
* проектът "Павлов" подменя реалните заплахи от политически и икономически натиск с намислени - като конфликт на интереси между регулацията на обществени и търговски медии;
* проектът "Павлов" целенасочено загърбва централните теми пред медийното законодателство, като: механизмите за независимост на регулаторния орган, финансовата самостоятелност на обществените медии и разделянето на административното от програмното им управление, равнопоставеността на операторите и пр.

Затова предлагам, според изложението ми от обсъждането в Народното събрание на 24.10.2002 г., следното:
1. Да се заличат от проекта за законопроект главите за СПЕМ и СЧЕМ и да се запази единен регулаторен орган в областта на радио-телевизионната дейност - Съвет за електронни медии.
2. Съветът за електронни медии да се състои от три квоти - парламентарна, президентска и на гражданското общество, като всяка от тях е по трима души. Предложения за членове на квотата на гражданското общество да могат да правят консорциуми от най-малко от три неправителствени организации, всяка от които е участвала най-малко в три проекта в областта на медиите. Всички направени предложения да се гласуват от Народното събрание, като събралите най-много гласове да изпълват състава на "гражданската квота" в СЕМ.
3. Решенията за избор на УС на БНР и БНТ, за освобождаване на членовете им, както и на членове на СЕМ, и за издаване и прекратяване на лицензии да се взимат от СЕМ с квалифицирано мнозинство, като за валидно да се счита само онова решение, за което е гласувал поне по един представител от всяка квота. Гласуването да е явно и заседанията на СЕМ да се публични.
4. Преминаването на БНР, БНТ и СЕМ на издръжка от Фонд "Радио и телевизия" да стане през първата година след приемането на поправките на този закон. До осигуряването на финансирането на трите организации от такси, във Фонда да постъпва предвидената за тях субсидия от държавния бюджет на принципа на "доверителна сметка". Фондът да се управлява от Управителен съвет, който да се избира от СЕМ и да се отчита пред него, а УС на БНР и БНТ да се отчитат финансово пред Фонда. Пред фонда да могат да кандидатстват и частни медии с проекти за програмни продукти, изпълняващи обществена функция.
5. В БНР и БНТ да се създадат професионално компетентни и ефективно работещи Програмни съвети, предлагани от редакционните колегии, избирани от Управителния съвет и утвърждавани от СЕМ. Всички решения в областта на програмирането да се взимат от Програмния съвет, като във финансовата си част се утвърждават от Управителния съвет.
6. Промените в ЗРТ да се приемат след приемането на Стратегията за радио-телевизионна дейност, като в тях се включат и необходимите за изпълнението на Стратегията разпоредби.

Направените предложения не са продукт на авторска инвенция, а отразяват "общи места" в професионалния дебат през последните години и имат смисъл само във взаимната си връзка, която очертава философия на регулацията, принципно различна от тази в проекта "Павлов". Целта им обаче не е непременно да влязат в полемика с него, тъй като той, вън от съзнателните рестрикции и неволните недоразумения, има и попадения, като: обръщането на пирамидата на управление в БНР и БНТ и усилване на финансовия надзор над тях, разширяване на правата на журналистите, избистрянето на речниково ниво на определени понятия и др.
Развитието на процесите досега не ме прави оптимист, но, ако все пак уважаемата Комисия по медии приеме духа на моите предложения, съм готов да се включа в експертна група, която да ги преведе от концептуален на правен език.

Георги Лозанов