Романът "Момичето с перлената обица" от Трейси Шевалие (прекрасен превод от английски Димитрина Кондева, издателство "Обсидиан") въобразява появата на една прочута картина: Сдържаният Вермеер рисува по поръчка на разгулен меценат будната и тревожна красота на своята 17-годишна слугиня; на ухото й кърви перлата на ревнивата му, вечно бременна съпруга; между господар и слугиня кръжи неловка близост, а живописването е канава на лаконична страст; години след предизвикания от картината семеен скандал художникът завещава перлените обици на бившата домашна прислужница... Посмъртно Вермеер отвръща на чувства, които Грийт отдавна е пожертвала. Балансът е възстановен, но почти ненужен - Перлата от Делфт е станала месарка.
Обаянието на романа е в неизразимостта, блуждаеща под семплия изказ; в намека за несъобщимите нишки между Муза и Творец; в смутните обмени на ужас и съблазън; в събитието на неслучването и пестеливия му трагизъм; в настояването, че етиката рисковано следхожда естетиката.
Младата Трейси Шевалие облича гласа на слугинята Грийт: разказва чисто, с усет за лично достойнство, но и скована от съсловни страхове - коя е тя, че да се пресяга към богаташкия свят на художеството, към Художника?.. Чувствените изблици плахо досягат речта, острият ум ги възпира, само поривът към изкуството вдъхва смелост...

М.Б.