Като читател, ценител и преводач на Йордан Радичков, се осмелявам да твърдя следното: между Радичков и който и да е носител на Нобеловата награда за литература има една прилика и една разлика. Приликата е във високото качество на литературния талант. Както Радичков, така и Кертес са майстори на словото. Разликата е в литературния хоризонт - единият е регионално-битов, другият е универсално-общочовешки. "Самодостатъчните западняци", прочели междувременно повече от 600 заглавия в превод от български, добре разбират, че както приликата, така и разликата имат достатъчно основания. Поради това те ще продължават да четат, ценят и превеждат не само нобеловите лауреати и ще се наслаждават на "широкоформатната панорама, зейнала отвъд прозореца на това общо купе - и за автор, и за читатели". Да, но във влака на модерността, която г-н Леонидов е изпуснал. Така, разкрачил се на родната си провинциална гара, един обиден бай Ганьо разярено размахва юмрук подир червените светлини на европейския влак, ругае като обран селяк и бълнува за фашизъм.
Съответно е и нивото на вестника, който му предоставя трибуна.

Адриан Краевски
Залцбург

Бележка на редактора

Право на всеки е да поставя който и да било автор в чекмеджето на регионализма. Не трябва обаче да се забравя, че митът за универсалността е класическа стратегия за имперски контрол - доколкото почива на схващането, че "универсалните" характеристики на човечеството са характеристиките на онези, които заемат доминантни позиции. Колкото до преноса на квалификации от конкретния автор към целия вестник, то тази процедура на подмяна има най-малко общо с европейските претенции на Адриан Краевски.

М.Б.