Отново за списание Разум
В обръщението си към читателите редакционният екип на новороденото "теоретично списание за политика и култура" "Разум" свенливо отбелязва, че не претендира да е "въплъщение на разума", а само "иска да служи на каузата на разумното говорене". Това наистина е чудесно. Но тъй като Светослав Малинов и компания не уточняват какво разбират под "разумно говорене", на нас не ни остава нищо друго, освен да извлечем съответната дефиниция от предоставените на вниманието ни текстове.
Първа на помощ ни се притичва Маргарет Тачър, която споделя пред интервюиращия я главен редактор на "Разум", че още от младежките си години се е научила да вижда политиката през очите на своя баща - бакалин. А това означава, че никога не се е съмнявала в две неща: първо, че социализмът е вредно учение, и второ, че единствената противоотрова срещу него са консервативните ценности, дълбоко вкоренени в душите на "отговорните индивиди" и поддържащите здравия дух на местните общности. Оттук (като първо приближение към интересуващата ни дефиниция) можем да заключим, че "разумното говорене" има за свое необходимо условие отсъствието на съмнения относно очевидностите на средностатистическия бакалин.
За следващата крачка отново можем да разчитаме на непоколебимата британска консерваторка. В една от публикуваните на страниците на "Разум" части от книгата й "Държавническо изкуство" тя се наема да обвърже разумността с едно подчертано западноцентристко и откровено колониалистко понятие за култура. "Изглежда определени култури, за разлика от други - пише лейди Тачър - вътрешно подпомагат капитализма на свободната инициатива и следователно подпомагат икономическия прогрес". И тъй като няма никакво съмнение, че именно икономическият прогрес прави хората по-любопитни, по-инвентивни и по-предприемчиви, от само себе си се разбира, че културите, благоприятстващи развитието на капитализма, имат ценностен приоритет пред онези, които го затормозяват. С други думи, китайците може и да са открили барута, но понеже не са се сетили какво е най-доброто му приложение, тяхното откритие се оказало встрани от линията на икономическия, а оттук и на политическия прогрес. Едва когато Западът изобретил топовете и мускетите, всичко се наместило както си му е редът. Ето на това му се казва "разумно говорене"! Който не може да го разбере, ще си остане непросветен по въпроса за "правилната употреба" на технологичните открития. Такъв човек не би бил в състояние да схване, например, "очевидната" истина, че укорите, насочени срещу колониалната и постколониалната политика на Запада, са, меко казано, несправедливи.
Тук вече можем да пуснем ръката на "желязната лейди" и да се хванем за тази на Иван Костов. Очакванията ни са да осъзнаем "смисъла в обществото" и по този начин да приключим успешно с търсенето на дефиниция за "разумно говорене". Но, както знаем, Костов е малко обиден на българите и не можем да изискваме от него да ни обяснява търпеливо как стоят нещата с разумността, след като е повече от "очевидно", че "сме далеч от практикуването на истината". И все пак не можем да не сме му благодарни, задето с олимпийски жест ни подарява следните мъдрости: "Няма демокрация без капитализъм (...)"; "Ние развиваме енергия и се движим напред към своето общо благо, защото то има значението на висша цел, която ни мобилизира, мотивира и вдъхновява"; "Всеки човек се ориентира за социалния смисъл на своя живот, след като обществото породи вътрешния си стремеж и се устреми към своята цел (...) Общество без ориентири не е способно да посочи смисъла на живота на своите граждани"; "Луций Аней Сенека преди 2000 години е знаел отговорите на въпросите кое е добро и кое - зло. Българинът днес не ги знае". Какво друго ни остава, освен да сведем виновно глави и да се съгласим, че има още много да учим и работим, додето разберем в какво се състои социалният смисъл на нашия живот?
За съжаление, сконфузени от интелектуалното поведение на бившия премиер, трябва да прекратим търсенето на интересуващата ни дефиниция. Рано е да питаме какво е разумно говорене, докато не се отървем от комплексите, които ни бяха насадени преди повече от два века с онова "О, неразумни и юроде...". А дотогава, пред перспективата да прегърнат разумността на бакалите, мнозина от нас ще предпочитат да се усъмняват във всяка една проява на "разумното говорене", дори ако трябва да заплатят за това с частично или пълно обезумяване.

Емил Григоров

Бел. ред. Вестникът е готов да публикува и други мнения за новото списание "Разум".