Доходното здание на 100
Не върви без малко история.
В брошурата, издадена по повод 100-годишнината на Доходното здание в Русе и Международния театрален фестивал, организиран за отбелязване на годишнината (вж. с. 7 на настоящия брой), Крум Гергицов пише: "Идеята за построяването на Доходното здание възниква от необходимостта да се подпомогнат финансово русенските училища в тяхното съществуване като материална база, заплати на учителите, пособия за учениците и др. Отдавна русенци имали нужда от сграда, от която да се черпят доходи, но и която да бъде обединителен културен център. През 1896 г. общината съвместно с русенското училищно настоятелство решават да построят Доходното здание, приходите от което да отиват за помощ на общинските училища."
След това събитията следват впечатляващо бързо за днешните ни темпове.
През 1896 г. се обявява анонимен международен конкурс, като изискванията са сградата да е "двуетажна, числото на магазините да бъде по-малко от 9, от които 3 с подница и складове на горния етаж. Освен това се проектира едно помещение за кафене (казино) около 200 кв. м. В горния етаж да се проектира един театрален салон - 300 кв. м., и един салон за библиотека 200 кв. м."
Срокът за конкурса е тримесечен. На 20 февруари 1897 г. жури разглежда 15-те проекта и присъжда първата премия на виенския архитект Раул Паул-Бранк.
На 26 януари 1898 г. се провежда търг за отдаване строежа на предприемач, който се спечелва от русенеца Гатю Цонев. Пари и тогава нямало, общината взема редица заеми и т. н. Въпреки трудностите през есента на 1900 г. строителството в общи линии е приключило, търговските обекти се отдават под наем от Училищното настоятелство. През есента на 1902 г. вече е завършен и вторият етаж с театралния салон.
От решението за строежа до приключването му са минали само 6 години.
От решението да се реконструира театърът до днес, когато реконструкцията още не е приключила и никой не би могъл да каже кога това ще стане, са минали повече от 20 години.
Мога да подсиля последните две изречения с припомняне как се е строило в началото на XX век у нас: с волски каруци, примитивна техника и - ще ми се да вярвам - по-несъвършенни умения на работниците, градили Доходното здание.
Икономическият принцип да се построи такава материална база, която да осигурява сериозни допълнителни приходи на просветните и културните институти, които да я използват за пряката си дейност, е не по-малко впечатляващ, простичък и ефективен. Може би затова не е заложен никъде другаде. Той, разбира се, не действа от много години и в Русе.
Възможното преди 100 години, днес било невъзможно!
Но като носталгично припомняне, като надежда, че пак ще потече там, където е текло (Русе определя "речните" изрази), духът на Доходно здание явно още е жив, защото русенската общественост очевидно разчита на него. Именно за да го възроди, да го развие, да окуражи себе си, тя организира и тазгодишния фестивал.
Упованието в Доходното здание е така проникнало в съзнанието на русенци, че краят на реконструкцията му се чака като сигурна предпоставка за нов "културен Ренесанс". На 26 октомври беше проведена теоретична дискусия на тема "Доходното здание - минало, настояще, бъдеще". Малката камерна зала на театъра беше пълна, изказванията бяха многобройни. Но акцентът беше в историята, в спомените, в носталгията по времето, когато... и т. н. Двете премиери на книги - "Русенски обелиск" на Василен Васев и преиздаденото факсимилно копие на книгата от 1926 г. "Театралното дело на Русе. Исторически бележки и спомени", съставена от Т. Хр. Дашков - доопределиха нагласата за припомняне, за воюване със забравата на имена от културната история на Русе. Това двете книги го направиха всяка по своему, но и двете достойно и с омайваща възрожденска патетика.
И никой не говори за настоящето и бъдещето. Въпреки че те са не по-малко проблемни и интересни. От специален анализ се нуждае и извършващата се реконструкция на Доходното здание. Защото не бива полираният мрамор на фойетата и стълбищата да ни заслепява така, че да не видим конструктивните несъобразености и грешки в театралните сцени и зали.
Ще има ли русенският театър достоен за миналото си дом е въпрос, чийто отговор не е безспорен...

Никола Вандов