Страстта като виолончело

"Хилари и Джаки" е особен филм. Не само защото е "музикантски" (разказва съдбата на виртуозната челистка Жаклин Дюпре) и екранът е просмукан с нейни (и не само) изпълнения на Бах, Хайдн, Хендел, Бетовен, Брамс, Дворжак, Цезар Франк, Шуман... Не само защото е "семеен" (екранизация по пристрастния разказ на сестрата и брата) и ни превръща в неволни воайори на интимни тайни. Особена е и самата му конструкция (две части - "Хилъри" и "Джаки", разделени от сутринта, в която челистката заминава за Берлин). Строежът предполага сблъсък на гледни точки за случващото се, но си остава монолог, разбиван от любителско филмче, кадри от "Жул и Жим", ретроспекции от детството, счупени или изпуснати предмети... А на екрана живописни кадри, задъхано видео, томително-син монохром се наслагват като визуални рими.
Откърмени в музикална среда, двете сестри от малки са обсебени от свиренето. В началото флейтата на Хилари е по-добрата, но виолончелото на Жаклин неусетно я изтиква в кьошето. Резултатът е, че по-голямата сестра скъсва с музиката, омъжва се и се отдава на семейна идилия, а по-малката поема към славата. Но връзката помежду им продължава да е неразрушима. До момента, в който Жаклин, вече концертираща по света и срещнала Даниъл Баренбойм цъфва с челото си в имението им, настанява се и споделя: "Искам да спя с Кийфър". Хармонията е на пух и прах. Съпругата, свикнала да дели всичко със сестра си, умолява половинката си да склони, но той се дърпа. Все пак кандисва, а след прелюбодейството смирено нарежда на жена си: "Крайно време е да започнеш да й отказваш". И когато тя се опитва да го направи, Джаки яхва своя инструмент. И напуска.
Завръщаме се към Берлин. Безбройните пътувания на Жаклин са маркирани чрез таблата на летищата и стикерите по челото. Откровението "Много се потя, когато свиря" е ключ към ревю от царствени рокли с дълбоко изрязани ръкави. Жаклин среща Баренбойм. Лудо се влюбват. Лудо свирят Бетовен. Лудо обикалят. Веднъж тя изпуска лъка. След това - чаша.
Точно тогава избягва и посяга към зет си.
На следващ концерт не може да стане. В болницата разбира, че е в плен на множествена склероза. Започва неистова борба за забавяне на неизбежното обездвижване. Баренбойм прави с нея упражнения. После заминава за Париж.
Устройва й колосален концерт, по време на който тя едва успява да удари веднъж по барабан. Семейството й плахо я посещава. Жаклин Дюпре умира на 42.
Филмът е особен и в своята сдържаност - само музиката в него е невъздържана. (И най-вече концертът за виолончело на Елгар, чието изпълнение на Жаклин Дюпре се слави като запазена марка.)
След Бес в "Порейки вълните" не можех да си представя по-изпепеляващо изпълнение за Емили Уотсън. Но в ролята на Жаклин Дюпре тя влиза с още по-непоколебима екстремалност: от разкрачената стойка, амбицията и променливата усмивка, през вперения поглед и свиренето, целуването и наплюването на Барнебойм, плача, тремора, та до тоталния крах, тя извайва полифония от едва стаявани емоции, взривени от болестта. До нея наистина не мога да си представя друга партньорка, освен талантливата австралийка Рейчъл Грифитс в ролята на Хилари - мила, нежна и щедра, ала примирено обикновена.
Не знам доколко "Хилари и Джаки" е житейски достоверен, но се гледа без буксуване.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Хилари и Джаки, 1998, Великобритания, 121 минути, реж. Анънд Тъкър, сценарий - Франк Котръл Бойл (по книгата на Хилари и Пиърс Дюпре "Гений в семейството"), продуценти: Никълъс Кент и Андрю Патърсън, оператор - Дейвид Джонсън, в ролите: Емили Уотсън, Рейчъл Грифитс, Джеймс Фрейн, Дейвид Мориси, Чарлз Данс, Рупърт Пърли Джоунс и др.
Разпространява на видео "Гала тийм".