Два свята, единият е излишен
Накъде се е запътил Хагският трибунал в процеса срещу Слободан Милошевич? Ако не лъжат последните развития, май към едно доста соломоновско разрешение за задънената улица, в която според нашия наблюдател Жерминал Чивиков се е озовал процесът. На 2 ноември председателят на съда Ричард Мей изрази сериозните си опасения, че ако така вървят нещата, процесът няма да я докара до произнасянето на присъда срещу югославския експрезидент.
Здравословното състояние на Милошевич, според официалното изявление на Трибунала, е основният извор на въпросното безспокойство, както и стресът, на който са подложени всички въвлечени в процеса съдии, прокурори и "приятели на съда". Дали и нещо друго?
Малко повече по тази деликатна тема Жерминал Чивиков предлага в следващия брой на "Култура" под надслов "Дoбро, господине Лазаревичу, дoбро".


Член на Съюза на хърватските комунисти и депутат в Народното събрание на Хърватската социалистическа съюзна република от 1971 г., днешният президент на Република Хърватия Стипе Месич през 1975 г. е осъден от Титовия режим на една година затвор за контрареволюционна и антиюгославска дейност. През 1990 г. Месич влиза в ръководстнвото на Демократическата партия на Франьо Туджман (ХДЗ), чиято програмна точка номер едно е прокламирането на независима хърватска държава. С изборния си триумф през същата година ХДЗ издига Месич на поста министър председател на хърватската все още съюзна република. През 1990 г. скупщината в Загреб изпраща Месич да представлява хърватската съюзна република в колективното председателство на Югославия, а Месич приема тази чест с обещанието да бъде последният президент на федерацията. През юли 1991 г. Месич е наред да заеме поста "председател на председателството" на югославската федерация, за да се завърне на 5 декември същата година пред парламента в Загреб с паметните думи: "Благодаря Ви, смятам задачата си за изпълнена, Югославия повече не съществува." В началото на октомври тази година Стипе Месич, последен президент на СФРЮ и автор на книгата "Как разрушихме Югославия" (1992 г.), се явява като свидетел на прокуратурата в процеса на Хагския трибунал срещу експрезидента на СРЮ Слободан Милошевич, за да отправи срещу подсъдимия обвинението, че е разрушил Югославия в името на великосръбските си планове. В хода на кръстосания разпит обвиняемият между другото напомни на прокурорския свидетел, че първоначалното заглавие на въпросната му книга гласяло "Как разруших Югославия" - първо лице, единствено число. Тези и други доста по-важни обстоятелства от втората политическа кариера на Стипе Месич превърнаха препирнята между двамата югославски юристи по въпроса, чии са заслугите по разрушаването на Югославия, в доста неравен двубой, завършил според хърватската преса с един на нула за Милошевич. Друг е въпросът, какво общо с обвиненията срещу експрезидента на югославския остатък имаше целият този дебат. Вторият куриоз в хода на "процеса на века" е не по-малко пикантен: поне привидно разрушаването на Югославия цели три дни да се третира пред Хагския трибунал като престъпление.
Светът на Трибунала е много странен свят. Паралелен на света извън бариерата на Чърчилплейн в Хага, този свят от своя страна непрекъснато се разпада на два, всеки от които с променлива убедителност претендира за истината.
Истината, която обвинението в тази фаза от процеса иска да докаже, гласи, че тогавашният сръбски президент Милошевич е оглавил един joint criminal еnterprise1 срещу Хърватия и е отговорен за въоръжените стълкновения и престъпления във Вуковар и другите региони на разбунтувалите се и отцепили се от Загреб сръбски поселения в Хърватско. Истината, която Милошевич противопоставя, също визира някакъв joint criminal еnterprise, ала начело с подпомагания от Запада хърватски национализъм и сепаратизъм. Както и във фазата за Косово, двете истини се редуват в ритъма на разпит и кръстосан разпит на прокурорските свидетели. В хода на разпита, воден от прокурора, свидетелят потвърждава писмените си показания. В хода на кръстосания разпит Милошевич атакува достоверността на показанията или кредибилитета на свидетеля. След понатрупания си опит Милошевич като всезнайко в телевизионно състезание конфронтира свидетеля с противоречия, фактически неточности или различия с писмените му показания, дадени преди година-две, констатира, че говори не за каквото е видял, а каквото е чул от втора и трета ръка, или пък, какъвто бе случаят със защитения свидетел С-020, че сам е бил участник в мародерства и убийства, та за да спаси кожата си сега ще лъже, каквото му е поръчано. Ала и прокурорите понатрупаха опит, особено в защитата на свидетелите си, като принципът за защита на свидетеля междувременно измести принципа за публичност на процеса. Изключение в косовската фаза на процеса, в хърватската фаза изобилстват анонимизираните свидетели с изкривени образ и глас, и като че ли това не бе достатъчно, трибуналът за щяло и не щяло минава на целодневна или няколкочасова изцяло закрита сесия при спуснати жалузи. Друг нов момент във втората фаза е липсата на нидерландския адвокат Михаил Владимиров в състава на тримата "приятели на съда". Изяде му главата интервюто му във в. "Култура"2, за което трибуналът узна след скандала около подобно интервю на адвоката месец по-късно в един нидерландски вестник.
Типичен пример за двата свята на процеса е разпитът на прокурорския свидетел С-1220 на 15 октомври. Сърбин от село Личка Йесеница в Хърватско, С-1220 даде показания с изкривен образ, но непроменен глас, скован от необичайната трибуналска обстановка. Прокурорката Хилдегард Юрц-Рецлаф вероятно бе инструктирала свидетеля си само лаконично да потвържава въпросите й, задавани обстоятелствено и сугестивно въз основа на важни за обвинението ключови извадки от писмените му показания. В определен момент "приятелката на съда" мис Хигинс, заела мясото на Владимиров, напомня на съдията, че не е редно прокурорката да преразказва във въпросите си показанията на свидетеля, а той само да ги потвърждава. От разпита се разкрива накратко следната картина: През ноември 1991 г. югославската армия с подкрепата на танкове, артилерия и авиация напада съседното мирно хърватско селце Саборско с население от 50-60 възрастни хора. В нападението са привлечени и местни сръбски селяни, които охраняват в гората около Саборско фланговете на армията. След проведеното нападение, което свидетелят наблюдава от поста си в гората, няколко къщи са обхванати в пламъци, навсякъде сноват войници, в мрака допълзява и екскаватор, вероятно за да зарови труповете на убитите. Отнякъде дотичва Богдан Чубра, съселянин и приятел на свидетеля, и със сълзи на очи разказва, че убили приятеля му Перо Кртан, хърватин от Сабор и заможен търговец в селото. Говори се и за други убити. Пред очите ни се разкрива мащабно военно престъпление, извършено от югославската армия с участието на местни сърби срещу мирното хърватско село Сабор.
Следва кръстосаният разпит на Милошевич. Той знае с кого си има работа: простодушен селянин от Динарските Алпи, с епична нагласа, скована от обстоятелствените и сугестивни въпроси на прокурорката. Още с първият си въпрос обвиняемият дава на свидетеля пространство, да си разгъне епоса: Я кажете, каква беше обстановката във и около вашето село и как се стигна до нападението срещу село Саборско? Пред очите ни се разкрива следната картина: Хърватското село Саборско, недалеч от Книн, се вклинява сред няколкото сръбски селца в региона, където е разположен и голям гарнизон на югославската армия с полигони и стрелбища. В село Личка също е разположена казарма. От няколко месеца паравоенната формация Хърватска национална гвардия (ЗНГ) с база в село Саборско е барикадирала единствения път за продоволствено снабдяване не само на войниците, но и на местното население. Селото е обсадено отвсякъде, никой не може да влезе ни да излезе. Казармата и обитателите на Личка страдат от недостиг на всичко, няма гориво, няма дори сол, разказва свидетелят. Същевременно военни обекти и складове на югоармията в околностите са изложени на непрекъснати нападения от ЗНГ. Свидетелят потвърждава и поредицата от жестоки убийства на десетки сърби в околностите през тези месеци, които му изрежда обвиняемият от някакъв списък. Югоармията многократно преговаря със силите на ЗНГ в Саборско с искането да пропускат по няколко камиона за храна и продоволствие, гарантирайки, че никому косъм няма да падне от главата. Нека с оглед на тези преговори напомним, че през ноември 1991 г. бившата Югославия официално все още съществува и че югославската армия формално е единствената легитимна въоръжена сила в страната. След всички напразни усилия, армията в средата на ноември пристъпва към атака срещу Саборско. Минохвъргачки и танкове откриват огън по селото, след което в него навлиза пехота. Няма съпротива, ЗНГ очевидно е опразнила селото след първите изстрели, остават около 50-60 души, предимно възрастни хора. Къщите, които горят, вероятно са пламнали при артилерийския обстрел. Екскаваторът дошъл да погребе няколкото броя добитък, убит от снарядите. Човешки жертви нямало, с изключение на Перо. Войници ли бяха убийците, пита обвиняемият. Какви войници, те на никого не се подчиняват, отговаря свидетелят. Опасни типове, все от неговото село, въоръжени, всеки ги знаел, всеки се боял от тях. Защото бе хърватин ли убиха Перо, пита обвиняемият. Ами, убиха го, за да го ограбят, за грабеж го убиха. А заяви ли ги после някой в полицията, пита обвиняемият. Не, не, трудна работа, смее ли някой да ги заяви в полицията, те всекиго биха убили без окото им да мигне.
Един свидетел, две истини. Коя от двете е по-вярната, съдиите ще трябва да решат. Подобна конфронтация на две истини в показанията на един свидетел бе нещо обичайно по време на кръстосаните разпити в косовската фаза на процеса. С оглед на новата практика на чести закрити сесии обаче в текущата хърватска фаза обществеността вероятно по-рядко ще узнава за нея.
От протеклите досега полуоткрити сесии на текущата фаза на процеса проличава, че прокуратурата на трибунала в най-общи линии е подбрала три вида свидетели. Едни ще свидетелстват за твърдението, че макар и президент само на Сърбия, Милошевич през въпросния период е упражнявал фактически контрол върху югославската армия и колективното югославско председателство. Такива свидетели например бяха хърватският президент Стипе Месич и бившият външен министър на Черна Гора Никола Самарджич. Други свидетели ще дават показания за връзките между Милошевич и локалните власти на разбунтувалите се сърби в хърватските покрайнини Краина и Славония. Такъв свидетел бе С-037. Третата група свидетели ще дават показания за престъпления, извършени над цивилното население в Хърватия и Босна от страна на хърватските и босненски сърби или от югоармията. Показания в тази насока засега изнесоха няколко защитени свидетели и хърватинът Джуро Матовина, бивш шеф на полицията в Подравска Слатина. От тази комбинация трябва убедително да последва доказателството за дейността на въпросното "съвместно престъпно начинание" начело със Слободан Милошевич, организирал и финансирал това престъпно начинание с целта да конструира нещо като Велика Сърбия върху останките от Югославия. Линията на обвиняемия е ясна: Като сръбски президент той не е бил главнокомандуващ югославската армия, Сърбия не е воювала в Хърватия и Босна, въстанието на хърватските сърби не е било инспирирано от Белград, а е било предизвикано от неоусташката политика на Загреб, докато за Дейтънското споразумение, сложило край на войната в Босна, Милошевич заслужавал миротворческа награда. Както и в косовската фаза, обвиняемият се защитава чрез опити да дискредитира свидетеля, да изтъкне несъстоятелността на показанията му, а при възможност дори да го обърне в свидетел на защитата си. С подбора на свидетелите си в косовската фаза на процеса прокуратурата му предостави обилни възможности за тази цел. Непроменена си остава и една друга линия в защитата на Милошевич: както преди непрекъснато пренасочваше вниманието към бомбардировката на НАТО като военно престъпление, така и сега при всяка възможност изтъква убийствата и етническите чистки, на които Загреб подложил сръбското население на Хърватия. Правните експерти често напомнят, че от юридическа гледна точка тази тактика в случая е безплодна. Милошевич, който също е юрист, несъмнено знае това, но за него процесът е на първо място политическа трибуна.
След 177 свидетели в текущата фаза, "процесът на века" някъде през май ще се дотътри и до последната си фаза, в която Милошевич ще излезе със свои свидетели. Кои и колко ще бъдат те, засега никой не знае. С оглед на досегашния си твърде скромен успех обаче обвинението има всички основания за загриженост. Тежка отговорност носят и тримата съдии. Ако сметнат, че доказателствата на обвинението срещу Милошевич не са достатъчни, някой може да си помисли, че в такъв случай не са били достатъчни и основанията за бомбардирането на Югославия. Жерминал Чивиков ______

автор


биография
Milosevic: Ispada da ste vi bili za Jugoslaviju, dok sam ja radio na njenom razbijanju, pa tome bi se nasmejalo svako dete u Srbiji, gospodine Mesicu!
Mesic: Mozda, ali ne sudi se ovde meni, nego vama!
Milosevic: Pa u tome i jeste stvar, gospodine Mesicu, u tome i jeste stvar!
Хага, 3 октомври 2002 г.

Милошевич: Излиза, че Вие сте били за Югославия, докато аз съм работил за нейното разбиване. Че нали на това ще се смее всяко сръбско дете, господин Месич!
Месич: Може, ала не мене съдят тук, а Вас!
Милошевич: Ами нали тъкмо там е работата, господин Месич, нали тъкмо там е работата!
Хага, 3 октомври 2002 г.





1."Съвместно престъпно начинание" с участието на още десетина сръбски политици и военни.








































2 Виж "Между порочната политика и правната норма" във в. "Култура", бр. 32/13.09.02 и статията ми "На лов с картечница" в бр. 33/20.09.02. В българското и нидерландското си интервю Владимиров излиза с преюдициращото твърдение, че за осъждането на Милошевич имало вече достатъчно доказателства.