На всяка цена

Доли Партън стои безпомощно на един паркинг, изкълчила си е крака и не може да стигне до колата си. Спира случаен господин и го моли да я отнесе дотам - сама няма да се справи. Сцената се повтаря пет-шест пъти, само господата са различни. Всички те преглъщат и се оглеждат смутено, потриват ръце и хихикат объркано. Защото тя е известна, талантлива и има най-големия бюст в историята на кънтри музиката, пък и задължението да си й рицар за две минути е толкова неочаквано хубаво. Това е минимум сценарият за скрита камера, който помня от години: никой не остава обиден, всички се усмихват, а взимането на подбив на отношенията мъже-жени и звезди-простосмъртни прави от елементарния епизод с разнасянето завършен хумористичен гег.
Погаждането на такъв тип шеги изглежда простичко. Но не е - една крачка встрани здравословният им ефект се изпарява и работата добива празен, пошъл, даже унизителен вид. Доказва го предаването на радио "НЕТ" "Наковалня". То нарича себе си "скрит микрофон", претендира да е забавно, призовава да се превърнем в чукове (!), за да не бъдем наковални (?) и губи по особено глупав начин времето на слушателите и "жертвите" си.
"Ще ви заковем до радиоапаратите!!! Ще ви скрием микрофона!!! I'm very impressed!!! Сбогувайте се със спокойствието!!!" са част от автоанонсите на "Наковалня" в Мрежата. А в ефира броят, удивителните препинации и напомпаното им самочувствие са много повече, преобладават. За да загуби час време, водещият Стефан Курдов не разчита на сценарий, на разиграване на план с актьори, на оригинално хрумване, на интелектуална провокация, на пиперлива тема, на парадоксални избори на обект. Той е буквален, раболепен и в най-добрите си секунди прилича на най-слабото от пубертетното дребно телефонно хулиганство: "Ало, Петре, днес в училище те търси милиционер с бременна циганка."
Курдов се занимава с "шаржови" новини, обаждане по телефона на разни хора и повтаряне на безсмислици до пълно отегчение на събеседника. Остатъкът от предаването му е посветено на повтарящи се музикални парчета и многообразни прояви на самовлюбеност. Когато слушателка му прави забележка за "мекането", Курдов не губи присъствие на духа - било нарочно, и то "шаржово" - вижте Слави как мека и говори със стегната челюст, а всички си го обичаме. Той самият имал отлични впечатления от Стегнатата Челюст - като я срещнел по улицата, тя все още го поздравявала - ето ви показател за личността на Слави. "Наковалня" е предаване, чиито най-забележителни елементи са първосигналният фетишизъм и кресливостта.
То също така е предприятие без нерв и интелигентност, неартикулирано и безцелно. Не вълнува, не разкрива, не разказва, не разсмива. Единствената интрига покрай него е часът на излъчването му - с програмата на радио "НЕТ" човек никога не знае. Нещото би трябвало да звучи от 14.10 часа всеки делничен ден или, според думите на Курдов - от 14.30, но никакво го няма до неделя, когато започва в 13.00 и обобщава най-"бляскавите" постижения за седмицата. Истината е, че в крайна сметка, то все пак поражда въпрос. Един, но настойчив: за какво им е на Румен Овчаров, Благовест Сендов и прочие сериозни хора да позволяват излъчването на неадекватните им разговори с Курдов за изгубени кучета и сбъркани поръчки от мебелни заводи? Страх от заподозиране в липса на чувство за хумор или желание да си чуват имената навсякъде и на всяка цена?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато