На 8 ноември т.г., в навечерието на Световния ден в памет на жертвите на Холокоста, издателство "ЛИК" представи книгата на Зигмунт Бауман "Модерност и Холокост" (превод от английски Алфред Криспин). Изследването е публикувано с помощта на Фондация "Отворено общество" и поставя началото на серия от академични и свидетелски четива, посветени на еврейското унищожение в Европа през миналия век. Съставителите й се надяват да контрират бума на негационистка и ревизионистка книжнина у нас, стъписал либералната общност през последните една-две години.
"Модерност и Холокост" се занимава със социологията след Холокоста, тълкуван като изпитание на модерността, със социалното производство на морално безразличие и морална невидимост, с изключителността и нормалността на Холокоста и дехуманизацията на бюрократичните обекти, с банкрута на моралните предпазители, с херметизирането на жертвите и играта "спасявай каквото можеш", с индивидуалната рационалност в служба на колективното унищожение, с морализирането на технологията на Холокоста, с обществения характер на злото, с общественото производство на вина и невинност и самопроизводството на "жертвоизъм"...
Разтваряйки на произволна страница книгата на проф. Бауман, постоянно попадам на покъртителни поне за мен параграфи. Като този:
"Внезапно стана ясно, че най-ужасяващото зло в човешката памет не произтече от разпадането на реда, а от безупречното, безпогрешно и неоспоримо господство на реда. То не беше дело на буйна и неуправляваема сган, а на хора в униформи, послушни и дисциплинирани, които спазваха правилата и прецизно следваха духа и буквата на получените инструкции. Много скоро се изясни, че когато не бяха в униформа, по никакъв начин не бяха зли. Поведението им беше като на всички ни. Те имаха съпруги, които обичаха, деца, за които милееха, приятели, на които помагаха и които утешаваха при нужда. Изглеждаше невероятно, че облечени в униформа, същите тези хора разстрелваха, обгазяваха или надзираваха разстрелването и обгазяването на хиляди други хора [...] Как беше възможно обикновени хора като теб и мен да извършат подобно нещо?"
Проф. Бауман, когото имахме честта да слушаме в София тази пролет, с тази книга ни казва, че нормалните обстоятелства проявяват доброто в нас, а ненормалните - злото; че най-страшната вест, донесена от Холокоста и от наученото за извършителите му, не е, че "това" е могло да бъде сторено, а мисълта, че и ние бихме могли да го сторим.
На премиерата на "Модерност и Холокост" в Евро-българския културен център Еми Барух - главен комисар на Фестивала "Европалия 2002 - България", съобщи, че проф. Бауман ще бъде звездата на научната конференция, посветена на спасяването на българските евреи (декември, Брюксел).

М. Б.