Е ли Едвин Зола?*

През миналата седмица се навършиха 13 години от преврата срещу Тодор Живков; събитие, което - с каквито и чувства да го гледаме - постави началото на промени у нас. Промените бяха революционни, т. е. често насилствени, и с присъщата на революционността голяма доза хаотичност.
През същата тази минала седмица, сякаш за да ни припомни площадните истерии, подмолните действия, сляпото вкопчване във всеки дошъл от чужбина съвет, хилавите ни демократични политици, отсъствието на демократично мислене, циничните разграбители с лява ориентация и философски убедените разграбители с дясна ориентация, се появи Едвин Сугарев. Появи се и сякаш за да ни напомни онова грохотно клокочене на лавата от вулкана на неясни желания и поривни устремления - като един оцелял по време на драмата актьор, дръпна завесата и пред публиката се появи жива картина. В нея българската върхушка, заметната с тогите на властта и парите, държаща везните на справедливостта и коронясана със свободата на словото, е застинала в метафора, символизираща днешния ни живот.
Едвин Сугарев е написал отворено писмо до министъра на правосъдието срещу главния прокурор на Републиката. В него, опирайки се на досегашни публикации в печата и на собствени информации, той поставя под съмнение професионалната годност, морала и психическото здраве на господин Никола Филчев. Въпреки необичайната за един литератор стилистична неравност - бих казал небрежност на места, текстът много често звучи убедително. И едновременно с четенето, иззад обвиненията срещу главния прокурор всъщност се оформя образът на цялата власт - потайни договорености, стремеж към задържане на властови позиции, постигане на икономически интереси с неикономически средства, ласкателства, шантаж, подкупване и изнудване. В този образ, в тази жива картина е застинала лавата на нашите надежди.
Какво оттук нататък?
Според мен, преди да продължим, необходимо е да си припомним някои от ентусиазмите ни от близкото минало. Като например отчетливо небалансираното овластяване на прокуратурата. То бе плод на порив към законност, но и плод на сляпо (и неумело) копиране на чужда съдебна система. (Да напомням ли, че дори когато гладуваха срещу приемането на сегашната конституция, г-н Сугарев и колегите му не лансираха нито едно конкретно предложение, те нямаха визия за бъдещето; и сегашният устройствен модел на страната, в този смисъл, е и тяхно дело.) Само ако днес се върнем във времето, когато структурирането на управлението се планираше на основата на надежди, а не на вглеждане в особеностите на страната, можем да добием така необходимата ни и полезна скептичност към бързите (и на пръв поглед ефикасни) решения. Като ограничаването на пълномощията на главния прокурор, например. Добре е при всяка промяна да си даваме сметка и за нейната цена - тя обикновено и в прекъсването на току-що започналата да се формира традиция.
Разбира се, една конституционна промяна ще изисква съответното парламентарно мнозинство - и тук отново ще влязат в действие потайните договаряния, стремежите към задържане на властови позиции, постигането на икономически интереси. И именно чрез тези сблъсъци ще се вземе решението. Надеждата е, че резултантата от сблъсъците ще доведе до доброто решение.
В крайна сметка, след толкова години разбрахме, че това е демокрацията.
Разбрахме и че освен със слагаеми и резултанти, демокрацията напредва и с публични битки. Да можеш да заложиш честта си публично - като Емил Зола преди стотина години, като американските журналисти в Уотъргейт преди трийсет - това е достойно. В този смисъл, въпреки многото ми несъгласия с Едвин през годините, въпреки някои резерви към последната му проява, не мога да не го поздравя.

Христо Буцев





* Разбира се,
че не е.