Графики, кучета и ръбове
Димитровградската галерия отбелязва със серия от събития своята 40-годишнина. Основана като художествена сбирка към Градския народен съвет през 1962, през 70-те и 80-те тя е отдел към Музея за социалистическото строителство, а от 1991 е самостоятелен културен институт. Освен с обичайната си дейност по съхраняване на произведения и изложби, галерията е център на симпозиума "В собствен контекст" и на програмата "Имена на 90-те". Във връзка с годишнината предстои излизането на каталог (със средства на общината), направата на уеб-страница (с пари от Министерство на културата), а по конкурса на Национален фонд "Култура" са откупени произведения на Станислав Памукчиев, Румен Жеков и Емил Миразчиев.
По този повод в галерията бе открита ретроспективна изложба на Емил Миразчиев. Представени са негови графични произведения голям формат, издържани в черно, бяло и нюанси на сивото, както творби от ръчно лята хартия. И едните, и другите се открояват с абстрактната си образност и своеобразна ритмика, провокиращи въображението на зрителя. Във втората зала на галерията бе разположена видеоинсталацията "Да разлаем кучетата": от десетина монитора страховити песове яростно "нападат" публиката, създавайки невъобразима врява и в пространството навън. Оглушителният им лай привличаше в еднаква степен минувачите по булеварда и безпризорните събратя от околността...
Особено внимание заслужава представянето чрез видеоматериали на пловдивската група "Ръб", на която Емил Миразчиев е сред основателите. Беше интересно и важно да си припомним акцията на пловдивската гара с постоянно течащ надпис "Всеки от нас - малко огънче, всички заедно - голяма светлина" през 1991; богатата трапеза, отделена с музеен шнур на един от кейовете в Балчик, на която художниците пируват с часове през юни 1992 (когато българите масово мизерстваха); скандалната изложба "Идеалът" същата година; ябълковата изложба "Опус Пробект" през 1993; и така до 1994, когато художниците от групата ни обърнаха "Гръб" на фотоси голям формат. Важно е, че тази документация съществува и не мога да не си мечтая за момента, в който тя ще премине от личните архиви в музей за съвременно изкуство. Едва тогава група "Ръб" може да се превърне от история в традиция.

Диана Попова