Музика и културна идентичност
Темата "културна идентичност" не е нова за музикалните изследователи, но в последно време тя очевидно е предмет на засилен критически интерес въобще в съвременната хуманитаристика. Причините за това вероятно са много, но гравитират най-вече около това, което редица критици определят като "криза на идентичността". Разговорът на тема "кой съм аз? кои сме ние?" се актуализира и поради факта, че днешното време на значителни и динамични социокултурни изменения поражда съмнения от различен характер. Нещо, което е било мислено като относително "стабилно", сега е подложено на редица въпросителни. Общностите и особено индивидите се питат: притежаваме ли наистина някаква вродена природа, която остава относително фиксирана или пък в хода на времето придобиваме нови характеристики, които променят усещането и представите ни за свое и чуждо? Дали понятията за дадена принадлежност от рода на "българско", "балканско", "европейско", "етническо", "национално" и пр. наистина улавят достатъчно изчерпателно спецификите и споделения опит, които свързват хората в общ идентитет? Доколко такива понятия се оказват понякога в зоната на формализирани "изконни емблеми" и някак предначертават или направо стереотипизират представите в самоопределянето и "груповия егоизъм", за който говори например Цветан Тодоров? Доколко процесът на оразличаване е също резултат и на онази неизменна потребност от съотнасяне и диалогизиране с "другия", която подкрепя познатото твърдение, че всяка култура носи различието със себе си и поради това самоопределянето е поначало отворен процес - поне докато човек е склонен да се съотнася и диалогизира с околния свят? Дали - пренесен в полето на музиката - разговорът за самоосъзнаването се нуждае от внимание колкото към унаследеното, толкова и към придобиваното, към онова, което "не сме", но бихме искали да бъдем; към онова, което изпълва усещането ни за някаква недостатъчност и дава ход в интериоризирането на нови маркери в културното самоосъзнаване? Може ли освен това да се говори за множествени идентичности, които се разкриват по различни начини в различни моменти?
Разговорът за музиката като източник на културна идентичност и намерението за по-гъвкави критически интерпретации, които да проблематизират категории за общностна или индивидуална принадлежност, центрира акцентите на състоялата се на 18 и 19 октомври в София научна конференция. Инициирана от секция "История на музиката" в Института за изкуствознание при БАН, срещата представи резултати от научноизследователския проект на секцията "Музика и културна идентичност: исторически аспекти", както и работата на колеги в тази насока от страната и петима учени от университети в САЩ, Австралия и Югославия.
Това, което отличава тази среща сред зачестилите напоследък конференции върху сродна проблематика, е, че насочи вниманието към проблема от гледна точка на различни исторически времена и във връзка с различни културни ситуации и практики. Двата работни дни на конференцията протекоха интензивно, а 24-те презентации, анализиращи възлови епизоди от Средновековието, Възраждането и Новото време във връзка с различни музикални практики (включително църковна, фолклорна, композиторска и популярна музика), станаха повод за дискусия.

Клер Леви