Българските литератори преоткриват субекта
Германската литературна критичка Гудрун Мекер беше наскоро в България, за да се запознае със състоянието на съвременната българска литература и книжния пазар. Тя подготви половинчасово радиопредаване по темата, което беше излъчено от Хесенското радио.
За разлика от други свои европейски колеги, Гудрун Мекер очевидно е чела доста за българската история и литература, преди да седне да пише. В своето радиопредаване тя представя накратко страната и в началото предлага на слушателите стихотворение от Блага Димитрова на немски.
"Стихотворението от Блага Димитрова, голямата дама на българската поезия, е писано в така наречената "сива епоха" в НР България - през 1988 година, една година преди политическата промяна в страната. В края на 60-те Блага Димитрова си създава име най-вече със своите виетнамски книги. Романът й "Лавина", притча за двойния морал на социалистическото общество, по-късно предизвиква остри критики. Автобиографичният й роман "Лице" е конфискуван. През 1992 година Блага Димитрова получава Хердеровата награда. Макар че произведенията й са преведени на почти всички езици, тук, в Германия, я познават само малцина читатели. Това е симптоматично за българската литература - тя е бяло петно на литературната карта на Европа."
Гудрун Мекер си е поставила задачата да заличи това бяло петно - поне за слушателите си. Кратката й разходка из литературната история на България минава през кирилицата и Златния век, през Паисий, Възраждането, Христо Ботев и Иван Вазов, за да стигне до Йордан Йовков, до разцвета на символизма, до Яворов и Траянов. Социалистическият период ляга като сив прах върху литературата в България, обобщава Мекер и дава думата на Виктор Пасков, който говори за цензурата през 70-те и 80-те години. С горчива ирония към миналото Пасков разказва, че той лично ядосвал критиката само със стила си, че в България липсвали истински дисиденти като Солженицин. Вярно, никой не харесвал официалната политика и спусканите инструкции, всички мрънкали, обаче съпротива нямало.
Георги Господинов също констатира, че в България не са писани книги за чекмеджето. Той сравнява поезията на 60-те и 70-те години в България: едната поривиста, оптимистична, ангажирана; другата - вглъбена, взряна в самотния човек, с внимание към стила и стиха. Едва през 80-те години в литературата навлиза ново поколение от млади и образовани автори, част от тях университетски преподаватели, други - преводачи, които са в крак с тенденциите в световната литература, пояснява Георги Господинов.
Все пак преди 1989 година и в България има автори, които не желаят да правят компомиси, разказва Гудрун Мекер и дава пример с Константин Павлов - поет, който никога не се е лутал по пътищата на социализма. На въпроса й дали българите днес са склонни критично да преосмислят миналото си, отговаря преводачката и издателка Красимира Михайлова (която неочаквано почина в края на лятото). Красимира Михайлова смята, че с изключение на онези, които професионално са принудени да разсъждават над подобни въпроси, останалите българи гледат да не мислят много за миналото. Хората живеят ден за ден, бъдещето е несигурно, икономическите проблеми са много, така че всеки гледа само някак да оцелее. Гудрун Мекер свързва тези изводи с темите в днешната българска литература: "Сегашната българска литература очевидно е ориентирана повече към личното, отколкото към общественото. От тази гледна точка младите писатели са по-скоро аполитични - те са индивидуалисти, които търсят собствения си литературен език и не се съобразяват с традиционните норми на реализма и повествованието. Допреди 2-3 години в България като че ли беше модерно да се повтарят западноевропейските езикови експерименти и езикови ексцеси. На разкрасената реалност от близкото социалистическо минало се противопоставяше агресивният език на протеста. Днес българските литератори сякаш преоткриват субекта, макар и не в трагична ситуация."
Гудрун Мекер споменава в този контекст Георги Господинов и неговия "Естествен роман" и Александър Андреев с "Нови степени на свобода" - според нея тези текстове са игра с жанровете, с лирическите маски, с поетическите традиции. А това е характерно за съвременната литература в България. Отделният човек със своя обществен опит се разтваря в този постмодерен пъзел, смята германската литературна критичка.
Виктор Пасков се отнася критично към онова, което в България минава за постмодернизъм. В предаването на Гудрун Мекер белетристът критикува нагласата да се загърбва изцяло литературната класика в България. Според Пасков радикалното отричане на цялата българска литература между 1944 и 1989 година е нелепо. В тази връзка той критикува кръга от млади писатели, които получават трайно финансово подпомагане от фондацията на Джордж Сорос и твърди, че в България в момента няма модерна литература - има експерименти, но няма модерно, обобщава Пасков, признавайки, че сам не може да отговори на въпросите: какво е авангард, какво е постмодернизъм?
Гудрун Мекер обръща внимание и на книжния пазар в България: "След 1989 година в България търсенето и предлагането на книги беше толкова интензивно, че добрата белетристика се продаваше в 120-хиляден тираж, а един добър любовен роман - дори в 300-хиляден. Тези времена обаче отминаха. Днес един добър роман се продава в тираж 1000-2000, а американските бестселъри достигат докъм 5000. От такива тиражи обаче издателствата много трудно се издържат.
Възхищение заслужава волята за живот на малките издателства в България, които се спасяват чрез издаване на учебници, речници, справочна литература, а напоследък и с литература от жанра "житейски напътствия"."
Жените-издателки в България не случайно са приятна изненада за германската критичка - в нейната родина книгоиздаването е главно в мъжки ръце. По този повод Красимира Михайлова казва, че в България като че ли жените по-добре се справят с кризата, понеже са по-земни и по-непретенциозни. Михайлова говори още за разминаването между интересите и акцентите на литературната критика и интересите на публиката, но такова разминаване има и в Германия, отбелязва Гудрун Мекер.
В края на нейния литературен пътепис от България преводачът Любомир Илиев внася и известен оптимизъм. След като се отдръпна вълната от порнография, криминалета и езотерика, казва Илиев, сега в България е време да се обърнем към сериозната литература.
Гудрун Мекер очевидно би се радвала, ако тенденцията в България се окаже именно такава. Дай Боже да има повече издателства, които не са принудени да заливат пазара с евтини продукти, за да издават и качествени книги, надява се тя. Макар че и това е общ европейски проблем, обобщава Гудрун Мекер.

(излъчено по Дойче Веле)