Дoбро, господине Лазаревичу, дoбро
Телефонът на главния редактор иззвънява. "Здрасти, Пенчо, тук е Станчо от Трибунала. Абе, утре имаме един много важен свидетел, няма ли да го отразите? - Естествено, Станчо! Пенке, ти утре какво ще правиш? Остави това, а върви в Трибунала, че ще има един много важен свидетел!".
Така приблизително си върши работата PR-отделът на Хагския трибунал, което си е съвсем редно. А на другия ден четем: "Важен свидетел разкри пред Трибунала тежки престъпления на Слободан Милошевич". Или някой друг от десетината варианта на това вестникарско заглавие. Два дни по-късно обаче, след кръстосания разпит на свидетеля, Станчо няма да позвъни на Пенчо, за да му каже: "Абе, Пенчо, нашият свидетел вчера взе, че се насра. Нали това няма да го отразявате!". В тази молба също не би имало нищо нередно, ала тя е излишна, защото и Пенчо си разбира от работата. Във вестника му без друго няма да се появи статия под наслов: "Свидетел на обвинението срещу Слободан Милошевич отново се провали".

Слободан Лазаревич: 55-годишен, перфектен английски, грижливо поддържана бяла брада, възпълен, шармантен, благовиден, интелигентен, сладкодумен и убедителен. С лекота би ти продал който и да е автомобил втора употреба. От 1999 г. Лазаревич под друго име и с нова идентичност живее в някаква западна държава. През 1968 година, първа младост, Слободан Лазаревич става тайна разведка на югославското контраразузнаване КОС. От любов към отечеството си и от загриженост за вътрешната и външната му сигурност Лазаревич след поверителен разговор с офицера от КОС Никола Зимоня в продължение на 30 години изпълнява секретните му поръчения - първо сред състудентите си в Сараево, после сред югославската емиграция в Лондон и къде ли не, след това в гигантския агропромишлен комплекс "Агрокомерц" във Велика Кладуша, а от 1991 година като офицер за свръзка към 21 корпус на армията на Република Сръбска Крайна (РСК). През всички тези години Лазаревич редовно докладва на полковник Зимоня за изпълнението на възложените му задачи. Той ли няма да знае как сръбският президент Милошевич от Белград дърпа конците на сръбско-хърватския конфликт в Крайна? Той ли не знае, че сръбската Държавна сигурност (СДБ) в Белград и Държавната сигурност на Република Сръбска Крайна са били една и съща фирма? Армиите на РСК, на босненската Република Сръбска (РС) и югославската армия бяха всъщност едно цяло, информира Лазаревич. Офицерите на РСК и РС са всъщност все офицери на югославската армия, чиято заплата идва от Белград. Главната цел на Милошевич в Крайна е етническото прокуждане на хърватите в името на великосръбския му проект. Макар и сръбски президент, Милошевич е фактическият главнокомандващ югоармията, а чрез КОС, пак в името на великосръбската си идея, саботира успешно всеки шанс за мирно уреждане на конфликта. Същевременно с помощта на КОС Милошевич разпалва в Крайна психоза на страх, за да убие по този начин в крайнските сърби всяка готовност за диалог със Загреб. И така, ден и половина и точка по точка в пълно съзвучие с официалното обвинение за престъпленията на Милошевич в Хърватия през 1990 - 1992 година. Като агент на КОС Лазаревич лично участва в някои от престъпните операции на Милошевич, ала убийства отказва да върши. Узнаваме подробност след подробност за организираните от Белград провокации срещу хърватите, за многобройните брифинги на свидетеля с ръководни белградски политици и за телефонните разговори с канцеларията на Милошевич, на които лично е присъствал; и недоумяваме само защо при всяка подробност обвиняемият ту се подсмива, ту, облегнат в стола си, ще се захили. Оповестен първоначално като "защитен свидетел С-001", сиреч номер едно в йерархията на свидетелите за Хърватия, Лазаревич за всеобща изненада решава да дава показания с открито лице и под истинското си име. "Единствената цел да се реша на всичко това е да допринеса оптимално за разкриването на историческата истина за престъпленията на югославския експрезидент", допълни със скромна патетика свидетелят.
Обвиняемият получава думата за кръстосан разпит и вдига първото от цял куп листчета на масата пред себе си. Как свидетелят си обяснява обстоятелството, че в армейското контраразузнаване никой не го познава? Не е вярно, отговаря свидетелят, той 30 години работи за КОС. Дoбро, господине Лазаревичу, казва обвиняемият и вдига второто листче: Кога казва свидетелят, че Зимоня го е вербувал за КОС? 1968 година. Да знае свидетелят, че през 1968 година Зимоня е бил още студент? Не знае, представил му се като поручик. Дoбро, господине Лазаревичу, аз тук имам друга информация, но давайте да вървим нататък, че няма време. А как, казвате, сте докладвали на Зимоня за работата по задачите си? Писмено и устно, обикновено всяка седмица, понякога с прекъсвания, зависи от задачата - отговаря невъзмутимо свидетелят. И всичко това до 1998 година? До 1998 година. Включително през 70-те години? Особено през 70-те години. Да знае свидетелят - пита Милошевич и вдига втория лист - да знае свидетелят, че от 1971 до 1980 година Зимоня е на обучение в Москва? Може, аз предавах докладите си в югославското посолство, те бяха адресирани до Зимоня, а до кого са стигали, не знам. Дoбро. А кога, казвате, Зимоня бил на онова ключово съвещание във Войница? Нищо, че не си спомняте датата, кога долу-горе? През 1991 година, така ли? Така - потвърждава свидетелят. Дoбро, господине Лазаревичу, казва обвиняемият и вдига ново листче: само че полковник Зимоня от 1990 година е военен аташе в Прага. Може, казва свидетелят, но той беше и на съвещанието във Войновица. Господине Лазаревичу, казва явно развеселен обвиняемият, аз тук имам информация, че полковник Зимоня сте го срещнали само веднъж, и то през 1995 година. Погрешна ви е информацията, господине Милошевичу. Дoбро, казва обвиняемият. А я ми кажете за полковник Пейович, ето, тука сте го описали на цяла страница: голям, рус, синеок. Така ли изглеждаше? Ами да, 40-годишен, рус, синеок - потвърждава свидетелят. А да знаете какъв му е прякорът? Пейо, отговаря убедително свидетелят. Пейо кой? Ами, Пейо, друго не знам. Пейо Циганина, господине Лазаревичу, и знаете ли защо? Защото има коса, черна като гарван! Може, казва свидетелят, три пъти сме се срещали, само че той беше тогава съвсем късо подстриган, та ми се видя синеок. Дoбро, господине Лазаревичу, дoбро.
Събеседването между обвиняем и свидетел по някои персонажи и преживявания на свидетеля продължава в този дух, за да изрече накрая обвиняемият с нескрито задоволство: Знаете ли, господине Лазаревичу, какво мисля за всичко това? Мисля, че всичко това вие сте го измислили по поръчка и информация на ония отсреща. И сочи прокурорите. В такъв случай съдията Мей обикновено изключва микрофона на обвиняемия с аргумента, че това е коментар, който не е релевантен за процеса. Ричард Мей обаче днес е болен и съдът се председателства от Патрик Робинсън. Затова обвиняемият използва намалението и продължава: Вие не сте били никакъв сътрудник на КОС, господине Лазаревичу, вие само си придавате важност, всъщност сте били само един доносник, в Сараево сте шпионирали състудентите си, в Лондон съотечествениците си, а в 21 корпус на РСК сте били само един обикновен преводач за контактите с ООН и с наблюдателите на ОССЕ. Я кажете сега за кого работите. Господин Лазаревич е обиден и коригира, че не е шпионирал, а е инфилтрирал, което е съвсем друга работа, и че е вършил това в интерес на вътрешната и външна сигурност на държавата, на която сам обвиняемият е бил президент.
На другия ден съдията Ричард Мей е отново на линия, ала на обвиняемия му остава да "разчисти", както се изразява, само още две-три нерелевантни дреболии около достоверността на важния свидетел. Да е имал проблеми с покера в Белград и Велика Кладуша, да е понатрупал някакви дългове с това увлечение? Не е вярно. Да е завлякъл следните лица с не знам си колко хиляди марки, пита обвиняемият и изрежда имена от някакъв списък. Клевета. Да са го издирвали в тази връзка съдебните власти? Смешно, казва свидетелят, какво да го издирват, като си е имал редовен адрес в Белград. А дипломатическия му паспорт, за който споменава многократно, него може ли да го видим? Може. Прокурорите се ровят в една папка и изваждат няколко фотокопия. Може ли на графоскопа, моли обвиняемият. Може. Да знае свидетелят разликата между passeport de service и passeport diplomatique, пита обвиняемият. На това пък какво му е релевантното, намесва се най-после съдията Мей. Релевантното е, че свидетелят лъже и си придава важност, защото няма никакъв дипломатически паспорт, а само служебен; и защото служебния паспорт го издава Министерството на вътрешните работи, а дипломатическия - Министерството на външните работи, обяснява обвиняемият, за да отправи към свидетеля най-нерелевантния въпрос в хода на двудневната препирня: Господине Лазаревичу, откога всъщност обслужвате британското разузнаване? Това предизвика най-после и прокурорът Грум да се намеси: Почитаеми съде, тук се произвеждат недостойни инсинуации по адрес на моя свидетел, затова нека го попитам: Мистър Лазаревич, тук се внушава, че сте работили за британското разузнаване, вярно ли е това? Не! - отговаря твърдо мистър Лазаревич. В заключение получава думата за евентуални забележки по хода на делото и "приятелят на съда" Тапушкович, който изважда две фотографии: група офицери, сред които и свидетелят, но в британска униформа. Как да си обясним това, пита амикусът. Аз колекционирам най-различни униформи и британската ми стои най-добре, отговори убедително свидетелят.
С това приключи 115-ият ден от процеса на века срещу касапина на Балканите. На 116-тия обвиняемият отново се разболя. В негово отсъствие председателят на съда Ричард Мей изтъкна сериозната си загриженост за хода на процеса и опасенията си, че както вървят нещата, процесът срещу Милошевич изобщо може да не стигне до произнасянето на присъда. Говорителят на Трибунала Джим Лендел уточни за журналистите, че загрижеността на съдията се отнася предимно до честите прекъсвания на процеса с оглед на здравословното състояние на обвиняемия. "The judges are only concerned about the obvious stress placed on all parties, including the accused himself," каза Лендел: "Явният стрес, на който са подложени всички участници в процеса, в това число и обвиняемият - ето какво тревожи съда". Ето защо в срок от една седмица прокурори и амикуси ще трябва да се произнесат как да се процедира по-нататък.

Хага, 2 ноември 2002 година

Жерминал Чивиков

Здравословното състояние на обвиняемия в "Процеса на века" се влошава. Ето защо съдът възложи на прокурори и "приятели на съда" в срок от една седмица да се произнесат как си представят по-нататък работата, защото ако нещата вървят така, процесът може да приключи и без присъда. В уречения срок прокурорите настояха на Милошевич да бъде даден адвокат, дори и против волята му. Това регламентира законодателството на десетина страни, когато обвиняемият е застрашен от присъда над 10 години затвор. "Приятелите на съда" настояха Милошевич да бъде основно прегледан от лекарска комисия. Ако тя сметне за необходимо, Милошевич да бъде временно освободен за лечение, а процесът да бъде прекъснат.
Според доста наблюдатели обаче сериозно боледува и обвинителният акт срещу Милошевич, а според видния нидерландски експерт по международно право Паул де Ваарт, Милошевич никога не би могъл с адвокат така успешно да се защитава, както сам. Междувременно след едноседмично прекъсване процесът продължи делото си в присъствие на обвиняемия.

Ж. Ч.