Ислямският езотеризъм в Иран
Възходът и разцветът на ислямския езотеризъм в Иран са неразривно свързани с цялостното развитие на духовността в рамките на ислямската общност - умма. Безспорен е огромният принос на авторите с ирански произход за вътрешното осмисляне на кораничното Откровение, което е основополагащият камък не само за формирането на ислямския социум, но и за духовната себереализация на личността. Големите теми, които вълнуват умовете и сърцата на духовните люде в исляма и особено в Иран, са тези за чистото познание (марифа) и Божествената Любов (ишк).
Вглеждайки се безпристрастно в изворите, отчетливо съзираме специфичния облик на ислямския езотеризъм в Иран, след като от VII в. сл. Хр. ислямът постепенно прониква в него. Една от главните причини за тази изключителна по своя интензитет и мащабност духовна ферментация е благодатната основа, положена от хилядолетната персийска предислямска цивилизация, в която езотеричните търсения на учения като зороастризма и манихейството получават естествено продължение в ислямския мистицизъм (тасаууф), учението за озарението (ишрак) и шиизма. Ислямският езотеризъм е сплав от различни духовни натрупвания, в която екстатичното начало има съществена роля. Това е още една от важните особености на най-дълбоката иранска духовност. Всъщност, както и в другите части на ислямския свят (а в Иран в още по-голяма степен особено през сефевидския период от XVI в. сл. Хр. насетне), небивало развитие получават идеите на Великия шейх Ибн Араби (поч. 1240) за съвършения човек (инсан камил) и единството на битието (уахдат ал-уджуд), както и на Сухраварди (поч. 1191) за Светлината на светлините. Именно по иранските земи се осъществява духовният синтез между тези две ислямски езотерични школи, който от XVI в. сл. Хр. получава името хикма илахия - теософия.
Цяла плеяда са приносните ирански мислители, които пишат не само на литургичния за исляма арабски, но и на родния си персийски език. Сред тях не можем да не споменем колоси като Бастами, Джунайд, Халладж, Сухраварди, Рузбехан Бакли, Аттар, Абд ал-Карим Гили, Наджм ад-Дин Кубра, Джалал ад-Дин Руми, Хайдар Амоли, Мир Дамад, Молла Садра Ширази и много други. У всички тях откриваме неотклонното следване на кораничното послание и неговото преосмисляне по духовния вертикал. А такива великолепни произведения като "Маснави" на Джалал ад-Дин Руми (поч. 1273), "Мъдростта на озарението" на Сухраварди и "Четирите пътувания" на Молла Садра (поч. 1641) доказват по категоричен начин проникновението на иранската мисъл.
С навлизането в метаисторията, с неутолимото дирене на "скритото съкровище", със страстния копнеж по Небесния Адам езотеризмът на иранските мюсюлмански автори е един от най-прекрасните образци на универсалното разбиране за единството на мистичния опит и рационалното познание.

Александър Веселинов - Шамсуддин

Александър Веселинов - Шамсуддин е арабист и ислямовед, председател на Фондация "Маулана Джалалуддин Руми". Специализирал е персийски език и култура в Иран. Издател, преводач и редактор на книги от областта на ислямската философия и мистика. Негов е преводът от френски на "История на ислямската философия" на Анри Корбен.