L'Art pour l'art
или Business is business


Миналата седмица присъствахме на една инаугурация - нов концертен сезон на нова формация - Младежки оркестър на Класик ФМ радио. Частната медиа е "осиновила", както се казва в програмата, състава, създаден по идея на фестивала "Мартенски музикални дни - Русе 2002" от Минчо Минчев и Роберт Коен след внимателно прослушване на млади музиканти. Цигуларят Людмил Ненчев се е ангажирал да работи с по-младите като музикален ръководител и концертмайстор. А идеята за същността на първия абонаментен цикъл е наистина щастлива и отсега се очаква с интерес от меломаните - показа го и пълната зала "България". В "Концертмайсторите" има смисъл и провокация; седемте концерта са с участието на най-младите, заели тази позиция по света. Така се очертава профилът на едно изключително успешно поколение, което има късмета да консумира най-доброто от промените у нас: възможността без особени травми да потърси мястото си според желанията и способностите си.
Светлин Русев бе основна фигура в първия концерт, в който програмата включваше бароковия "хит" - "Годишните времена" от Вивалди, и една съвсем ранна, да не кажа детска композиция на Менделсон - Концерт за цигулка и пиано в ре минор, създаден от 14-годишния композитор по времето, когато пише и ранните си симфонии за струнни, изпълнена заедно с пианиста Георги Черкин. (Апропо, дори и за много виделите ми очи, текстът в програмата, отнасящ се до Концерта, е повече от странен. Очевидно е, че анонимният му автор е недогледал източника, от който е преписал. Защото той се отнася за действително най-изпълняваната творба на Менделсон - ми минорния цигулков концерт, а не за тази начална и доста по-схематична за музиката на Менделсон композиция, която чухме на концерта. Думата "преписал" употребявам, защото тъкмо на такова равнище са обяснителните бележки към произведенията).
След тази огромна скоба идва ред на най-важното - музиката в концерта. Различна, дори провокативна бе идеята на солиста Светлин Русев за кончерти гросите на Вивалди. В нея оживя инструменталната естетика на младия цигулар, в която основополагащо е "силното, убедително внушение на рафинирания, елегантен, тих звук". Тъкмо така бяха разположени страните в композицията и в това разположение принципът на играта-надсвирване бе разгърнат максимално. Активни възможности за звуков контрапункт бяха щедро предоставени и на самия ансамбъл, а солистът гъвкаво се разполагаше във фактурата и търсеше през цялото време различния пласт на инструментално поведение.
Поемането на риска да "пробиеш" с тих, нон-вибрато звук, като си позволяваш дори лукса някъде само да маркираш сякаш образа в името на толерантността към другия или на красотата в общата темброва картина, естествено имаше и своята цена. Но пък там, където идеята се реализираше, бе наистина удоволствие да се слуша и да се гадае в каква посока ще тръгне инвенцията на солиста и на неговите партньори. Впрочем тъкмо партньорите олицетворяваха обратната страна на риска - съставът е млад, неопитен, трудно подвижен или по-точно - все още вцепенен от факта на концертната изява. Това е естествено за съвсем млади хора; вижда се, че се работи с тях и много се надявам, че системата им на работа ще бъде по-старомодна, не така авангардна както на Новия симфоничен оркестър - имам предвид, че ще се работи постоянно. И че ще му се създадат условия да остане в същия състав.
В Концерта за цигулка и пиано от Менделсон елегантният стил на Светлин Русев се допълни фантастично от вродената клавирна мощ на Георги Черкин - ансамбълът им действително бе феноменален в разнообразието от звуци, цветове, моторика, динамични височини и спадове с фантастична обща дисциплина на щриха. Пищно инструментално великолепие! След всичко това и съответните бисове някак като пришито дойде изпълнението на първата част от прочутия секстет на Чайковски "Спомен от Флоренция", която не спечели от мултиплицирането на всеки един от гласовете.
Сега от всеки един зависи накъде ще тръгне работата - към изкуството или към бизнеса. Защото у нас се оказа, че съчетанието на тези две понятия е почти невъзможно. На равнище, без компромиси и пак със съответните лишения го правят много малко състави; сега, като се замислям, май че само един - този, на който Людмил Ненчев е концертмайстор по-отдавна, но има за диригент един отговорен човек - Пламен Джуров. Младежкият оркестър към Класик ФМ радио засега явно решава да се справя без диригент, което е възможно, ако в самия ансамбъл има интересни интерпретационни идеи - което от изпълнението на "Спомен от Флоренция" не пролича. Независимо от това, очаквам с интерес следващия декемврийски концерт от цикъла "Концертмайсторите".

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо