Я известни, я личности

Няма как да го определя, освен като баналност от второ поколение. Съществуват, значи, едни вече желирани в собствен сос особи и събития от началото на 90-те, предпочитана медийна храна, които - я от липса на въображение, я от далеч по-сетивно осезаеми липси, сега се ребанализират по различни виртуозни начини.
Вижте "Ретро" - радиото на Мартин Захариев, 98.3 мегахерца, джингъл с гласа на Белослава и обещание за "музиката на твоя живот". Освен да излъчва благородно стари парчета, то по биографични и инерционни причини се търкаля по утъпканите идеологически пътечки на "Егоист", "Дарик" и "Плейбой", без да се добира до началния самоосъществителен устрем на "Егоист", до пъстрата мащабност на "Дарик", нито до порнографската утешителност на "Плейбой". И за година от своето влизане в ефира, така и не става за нещо повече от машина за вторични суровини. Начинът, по който "Ретро" връща към живот някогашни музики - все още доста хаотичен, но все пак не безнадежден - не е нещото, което предизвиква съпротиви. Истинският проблем е словесната част от програмата на радиото - всеотдайната му и досадна привързаност към всяка жива и нежива форма на финансова и медийна успялост от първо поколение. Ако не слушате "Шоубиз", където ще ви потресат с последните матримониални намерения на Джей Ло (вълнуваща новина, разгласена до безумие от родните медии поне седмица предварително), можете да си сверите часовника със сайта на радиото: "Престъпно луксозният хотел Excelsior в Дубровник е мястото, в което Димитър Павлов - водещ на сутрешната програма - релаксира през този уикенд. Митко, който е основен фактор за повишаващия се рейтинг на радиото, получи почивката като подарък от управителя Мартин Захариев. Тъй като сутрешната програма стартира през юни, това лято Митко не можа да излезе в отпуск и кратката ваканция в петзвездния хотел представлява нещо като семпла частична компенсация от страна на ръководството." С дребния си фетишизъм правещите "Ретро" обичливо обхващат не само чуждите титани на културата, но и самите себе си. Както и серията "известни личности", които, поради невъзможност да изстиска повече, отколкото вече са ги изстискали всички останали, рециклира "музикално".
В седмичника "Програмата" попаднах на най-голямата радиореклама, която бях виждала досега. Цяла страница с овални портретчета - покана за слушане на предаването "Музикален портрет" на "Ретро" (събота от 16 часа и, на повторение, неделя от 17). По дефиниция то е за "изкуството да разкажеш за себе си с езика на музиката" и трябва да "представя" чрез любимите им парчета "известни личности", с което очевидно се поставя в преки отношения на подражание с утвърдените "Разкажи се" на Людмил Фотев по RFI (неделя, 13 часа) и "Понеделник вечер" на Христо Богданов по "Дарик". Обаче протича гладно и скучно, за разлика от бъбривото и щедро "Разкажи се", което открива личности, вместо да копира известности. За разлика от "Понеделник вечер" пък, е монотонно и прибързано, нищо че и двете са с "музика от 60-те до 90-те", фокусирани върху "известни личности от величината на кмета Стефан Софиянски до футболистите Наско Сираков и Ники Илиев и голяма част от родните музиканти".
"Музикален портрет" на "Ретро" дава възможност само за маратонно изслушване, почти без анонс, на десет парчета, без да стане ясно защо някой държи на тях и кой е този някой. Единствената функция на "известната личност" в него, уж експлоатирана по новому, но вече известно досадна, си остава декоративна. А радиото в този случай е толкова "медиа", колкото "посредник" може да бъде някоя витрина на Витошка. "Ретро" е младо радио, "Музикален портрет" - ново предаване, а героите на нашето време - все същият поп-материал, с който ни обработват от години: Боби Михайлов, Камен Воденичаров, Дони, Бойко Борисов, Бойко Станкушев, Емил Кошлуков, Евгени Минчев, Александър Божков, Димитър Цонев...

Нева Мичева








От въздуха
подхванато