Религиозното лице на секуларизма
Хората в Истанбул и в цяла Турция не спират да говорят за един човек, който разказва за религия. Яшар Нури Йозтюрк е навсякъде. Той пише за турски вестници от близо четири десетилетия. В момента води авторска рубрика, наречена "Собатлар" (обикновен разговор), която излиза всяка сряда и петък във вестник "Star Gazette". Често се появява по телевизията и радиото.
Мъжът с убедителен език и майсторско перо, който говори на десетки хиляди хора, не е просто медийно лице. Той е и декан на Факултета по теология в Истанбулския университет и е автор на огромен брой научни статии и книги. Йозтюрк, който говори с лекота пред масова и специализирана публика, има голям брой последователи сред секуларистите.
Кой е този нов религиозен герой? Какво се случва в страната, която е смятана за "родина на секуларизма" в мюсюлманския свят ? Реших, че най-добрият начин да разбера това е като се обърна направо към източника. Така се озовах седнала в ултрамодерния офис с климатична инсталация в "Star Gazette". Това би могло да е навсякъде в лъскавия модерен свят, но писалка с формата на минаре подсказва, че се намираме в Турция. Йозтюрк развива странната за много хора идея, че религията говори за религия, а не за политика. Това ми беше заявено ясно, когато директно го попитах: "Вие ислямист ли сте?". Той веднага отговори с твърдо не. "Мразя понятието ислямист, защото то се превърна в име на една фракция и на една идеология. Ислямът не е идеология, той е за всички човешки същества."
Попитах го: "А как тогава определяте себе си?"
"Ако трябва да се определя по някакъв начин, то бих казал, че съм човек, който принадлежи към религията на Корана. Аз съм мюсюлманин и се опитвам да бъда точно такъв. Коранът изисква да бъдем мюсюлмани, а не ислямисти." Йозтюрк има много последователи сред кемалистите и секуларистите, които не винаги са припокриващи се категории. След близо осем десетилетия на официален обществен секуларизъм, като че ли има някакъв копнеж по религията, но не по религията на консервативната традиция или фолклорното "суеверие", а по една религия, приложима в модерния свят. В последното си национално проучване социолозите Бинназ Топрак и Али Каркоглу установяват, че 97% от запитаните турски мюсюлмани твърдят, че са вярващи. От жените, които не са забулени, 86% се определят като религиозни. Преобладаващото мнозинство от анкетираните не желаят ислямска държава. Но как турските мюсюлмани могат да се приближат до религията си? Консервативните ходжи и ревностните ислямисти не могат да им помогнат. Йозтюрк може.
За разлика от консервативните имами, Йозтюрк не изнася високопарни речи с безкрайни повели и забрани на своите единоверци. Неговият подход към исляма е този на "благите вести". За разлика от последователите на политическия ислям, той не дели вярващите на т.нар. "истински мюсюлмани" и "отклонили се секуларисти". Не му е присъщо проповядването на набожност, била тя религиозна или политическа. Йозтюрк, който е наречен "публичен богослов", чертае кръгове на приобщаване, а не разделителни линии.
Откъде се появява тази голяма фигура в модерна Турция? Яшар Нури Йозтюрк е роден в района на източното Черноморие през 1945 г. Произхожда от религиозно семейство. Дядо му е шейх на суфитския орден Накшбендия. Баща му, който смята, че държавните начални училища са прекалено несериозни и недостойни за неговия син, решава да му даде религиозно образование вкъщи и в медресето.
Йозтюрк се различавал от останалите още от детските си години. След две десетилетия в светската република и скоро след началото на езиковата реформа, Йозтюрк говори турски като майчин език, но "майчината му азбука" е арабската. Той започва да се учи на четмо и писмо чрез арабския, а негов буквар е Коранът. На седемнадесет години Йозтюрк, който никога не е стъпвал в държавно училище, получава дипломата си, като просто се явява на национален изпит. След това посещава училището "Имам-Хатип" (верига от религиозни училища в национален мащаб) в Трабзон, където става свидетел на критиките към този тип религиозни учебни заведения. По това време Йозтюрк, подобно на много от учениците в "Имам-Хатип", започва да проповядва неофициално в джамиите на Трабзон и особено по време на Рамадана поради недостига на религиозни служители. По същото време започва да пише за религията в местни вестници.
През 1968 г. Йозтюрк отпътува за Истанбул, за да посещава Висшия ислямски институт. Същевременно се записва в Юридическия факултет на Истанбулския университет и практикува право няколко години. Впоследствие се завръща в университета, за да изучава религиозни науки, подготвя дисертация за ислямския мистицизъм и защитава докторат през 1980 г. След това започва да пише за високотиражния вестник "Хюрриет". Седем години по-късно е дебютът му в Националната телевизия, появява се в предаването "Светът на вярата" по канал TRT, където прави триминутни представяния на религиозни теми. Със способността си да говори директно на хората той скоро привлича голям брой зрители от различни обществени слоеве. Съзрявайки толкова рано, бродейки между различните светове на родния турски и на кораничния арабски, както и между религиозните и светските държавни училища, той се превръща в мост между тях. Нещо повече - започва да стеснява пропастта, която ги дели.
Яшар Нури Йозтюрк се смята за наследник на Джамал ад-Дин ал-Афгани и на Мухаммад Абдо. "Аз разбирам исляма почти като тях, но съм много по-облагодетелстван от мислителите на XIX в. като Абдо и всички останали, тъй като израснах в Турция на Ататюрк." Според него Ататюрк, когото нарича "истински революционер", е спасил исляма. Това означава, че той е помогнал да се спаси ислямът в Турция от държавата, от реакционерството и от популисткото суеверие. Ататюрк възстановява едно друго измерение на религията, той се връща към "духа на исляма, който трябва да живее в хората, а не в държавата". "Коранът не приема духовенството, нито пък приема идеята за държавна Джамия", добавя Йозтюрк.
Йозтюрк е човек на религията, високо образован в областта на исляма, той не е политик. Противник е на ислямизма. "Разделението между секулариста и религиозния човек се появява вследствие на политическия ислям. Човек може да бъде едновременно мюсюлманин и секуларист. Секуларизмът не трябва да се приема като противоречащ на исляма, нито на която и да било религия". Йозтюрк е анатема за ислямистите, а той, от своя страна, няма време за техния собственически подход към религията и политическите им цели. "Ислямистите имат идеологически подход към религията. Те са поддръжници на политически движения." Той твърди, че за разлика от Али Буладж (който, също като Йозтюрк, завършва Богословския факултет на Истанбулския университет), повечето ислямисти нямат религиозно образование. Йозтюрк добре знае, че мюсюлманите в другите страни, както и повечето западни хора, често възприемат секуларизма в Турция като нещо извън и отвъд религията, та дори и като нейна противоположност.
Терминът "lailak", произхождащ от френското "laique", се отнася по-скоро за обикновените вярващи, отколкото за служителите на "църквата". Той проявява нетърпимост към идеята, че турският секуларизъм "не е религия". "В началото на републиканското управление е създадена Дирекция по религиозните въпроси, която се занимава с ръководството на джамиите и религиозното образование. Построени са 100 000 джамии, което надхвърля броя на построените джамии през целия Османски период. Религиозните служители, работещи извън Турция, получавали заплати, които понякога били по-високи от тези на дипломатите."
За Йозтюрк понятието "ислямска държава" по своята същност е неислямско. "Коранът казва, че има само един ислям. Бог е само един. Това е. Може да има много шериати. Връзката между шериата и религията е част от религиозния дискурс. Някои първо приравняват шериата с исляма, а после не правят разлика между собствените си интерпретации и шериата. По този начин те оправдават позициите си. Талибаните, както и Хомейни преди това, поставят знак за равенство между своите интерпретации и религията като цяло. А това е най-тежкият грях, който може да бъде извършен в името на исляма и на човечеството. Погледнете "ислямските" държави, които залагат религията в конституциите си и отхвърлят другите от името на шериата. Коранът не може да бъде конституция. Той може да бъде единствено вдъхновение."
Как светската република (в която имат свое място религиите) съгласува свободата на вероизповеданията със свободното публично изразяване на религията? Турция претендира, че е демократична република. Тогава защо хората не могат да се обличат както искат? И по-специално, защо жените не могат да се забулват? Йозтюрк обяснява: "Като цяло искаме хората да носят това, което желаят навсякъде. Тук в Турция държавата не забранява на хората да обличат това, което искат на улицата или вкъщи, но на обществени места забулването е забранено, защото като религиозен символ се използва за политически цели. На публични места някои забулени хора могат да принудят другите да последват техния пример, обвинявайки ги, че не са религиозни. Държавата иска да се предпази. Не се разрешава на хората да се забулват на обществени места. Когато се стигне до момента, в който никой няма да се намесва в живота на другите, аз мисля, че няма да има проблеми и държавата ще позволи на хората да се обличат така, както искат. Тя трябваше да вземе позиция по този въпрос, защото иска да спре натиска на политическия ислям и да държи религиозните символи извън официалното публично пространство. Това е религиозна, а не светска позиция." Според Йозтюрк проблемът е причинен от политическия ислям, а не от държавата. Чувствайки се изправен до стената, той завърши тази част от дискусията, повтаряйки: "Аз съм мюсюлманин и искам да изживея религията си."
Не е никак трудно да се открие, защо светската държава намира становищата на Йозтюрк за близки. Но кое обяснява неговия призив за светско общество? Секуларизмът на Ататюрк и републиканска Турция бяха обвързани с такава версия на модерността, която претендираше, че да бъдеш модерен означава да бъдеш светски. По това време в официалния публичен дискурс нямаше място за религиозното и модерното едновременно.
Хора като Йозтюрк създават нова модерност. За тях е възможно да бъдат модерни и мюсюлмани или мюсюлмани и модерни. Те придават нов облик на секуларизма. Йозтюрк помогна на хората да видят, че да бъдеш секуларист и религиозен не са две различни неща, а двете страни на една и съща монета. Ислямът включва в себе си и светското, и религиозното. Този ислям е "дин уа дуня" (религията и светът).
Ако някой иска да бъде модерен и нерелигиозен - то това е въпрос на лично решение (в исляма няма принуда). Но като мюсюлманин човек може да бъде модерен, религиозен и светски. Именно с тази теза Йозтюрк показва на много хора, че това е възможно. А за онези секуларисти, които са се отдалечили от религията и искат да се върнат към нея, той прави исляма достъпен чрез един културен прелом. Също така открива място и за мюсюлманите, които са по-тясно свързани с "традиционния ислям" (или традиционната култура на исляма) - те могат да бъдат религиозни и модерни извън парадигмата на политическия ислям.
Йозтюрк постоянно е канен да говори пред публика. Често се озовава на места, в които изнася речи пред светски настроени групи. Ислямистите използват подобни възможности, за да го атакуват. Те твърдят, че тези покани го отвеждат на неподходящи места. Губейки търпение, веднъж той им отвърнал язвително: "Нима Аллах в Шератон е по-различен от вашия? Заради собствените си интереси искате да затворите Аллах в джамиите." Йозтюрк не само дръзва да се появи на "неподходящи срещи", но и книгите му често са излагани на необичайни места. По думите на един журналист по-скоро може да намерите книгата му "Реконструкция на религиозния живот в исляма" (от която се продадоха повече от милион и половина екземпляра, когато излезе за пръв път, а в момента е под печат нейното 12-то издание) в супермаркетите, докато пазарувате перилни препарати, отколкото в книжарниците на Дирекцията по религиозните въпроси, както би могло да се очаква.
В страна, където консервативният секуларизъм заема отбранителни позиции, а политическият ислям е в настъпление, средното пространство, което Йозтюрк и други като него заемат, постоянно се разширява. Това е пространство, в което старите речници не работят и старите полярности са невалидни. Когато се мисли и живее според исляма, думи като модерен, светски и религиозен трябва да бъдат преосмислени. Именно с това най-упорито се занимава Йозтюрк - човекът, възпитан в духа на "дин уа дуня", чиято "майчина азбука" е арабицата, а роден език - турският.

Al-Ahram Weekly, 1-7 February 2001

Марго Бадран
Превела от английски Калина Денкова

Марго Бадран е старши сътрудник към Центъра за мюсюлманско-християнско разбирателство при Джорджтаунския университет във Вашингтон. Тя е историк и специалист по women's studies. Занимава се с проблемите на Близкия изток и на мюсюлманските общества като цяло. Магистърска степен от Харвард, докторат в Оксфорд. Получава диплома и от университета "Ал-Азхар" в Кайро. Посещавала е София през 2001 г. като гост-лектор на Магистърската програма "Интеркултурен диалог" към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".