Вампир с тъпан

Бойко Богданов вече е поставял Страшимирови пиеси. Сега отново поставя "Вампир". В предишните си два спектакъла ("Къща" и "Вампир") той се интересуваше повече от това, което спи под лакираните сувенири на българщината, в каквито бяха превърнати тези пиеси. И откриваше там само вампири и тежък мрак. Същата тъмна и неясна сила, която пречи на българина да рационализира поведението си, отношенията си с останалите в рода или в професионалната общност (еснафа), се появяваше и в неговите "Майстори". Радикална промяна на този тип интерпретация във "Вампир" няма. Но в предишните му представления имаше повече любопитство към търсене на различен театрален изказ.
Сценичните персонажи бяха извадени от психологическите мрежи на изплитане на характерите и мотивите за действие и оформяни повече пластично-ритмически. Действието имаше вътрешно-музикална логика - смисълът му се конструираше чрез нея. Ироничното, на места саркастично изкривяване на визуалния силует на всеки образ се мотивираше от динамиката на движение на "тъмната сила", представена от тенци, вампири и пр. Въздействието на представленията идеше от изразителността на тази музикална организация и от експресивността на визията.
В бургаския спектакъл на "Вампир" едно вампирче (Лудото) скача по сцената и бие тъпана там, където отново се надигат "злите сили" - поставя "акценти" в историята. А историята е разказана четливо и конвенционално: нейният център е естествено Малама, която държи властта в хана/дома си и оженва дъщеря си за коняря вместо за кметския син, за да докаже първенството на своята власт пред тази на кмета, разбирайки, че пендарите, които е намерила, са на жена му. Срещу властта въстава накрая конярят ("В незнаен ден, в незнаен час"). Малама (Димитрина Тенева) е едра, шумна и властна; Вела (Невена Цанева) - плаха; Динко (Николай Костадинов) - почти дебилен, първичен селянин и т.н. познати, ясни, психологически оформени образи. В тази тяхна класическа интерпретация Юрий Ангелов изгражда най-добрият (Дядо Марко) с чувство за хумор, с вкус към точния психологически детайл, с чувство за отчетливо нюансирани реакции.
В спектакъла криминалната и любовната история са така здраво знаково поместени в най-конвенционалните и банализирани клишета на българщината - като бит, нрави, среда, костюми, фолклор и пр., че и най-малкото отклонение от тях изглежда, меко казано, смешно. Например, черният шлифер на Жельо в актуален силует или мелодраматичният стил на игра в любовните сцени изглеждат като парчета от латиноамерикански сериал на фона на неистово думкащото и скачащо вампирче в потури и на преживяващите селски хора. Ако представлението не беше смислово поместено изцяло в една традиционна парадигма на тълкуване и представяне на Страшимировия "Вампир", подобни елементи можеха дори да "обърнат" стилистиката, отношението на режисьора към конвенцията на мислене на пиесата все чрез така неартикулираните "зли сили", които пречат на българина.
Ако спектакълът цели да приобщи публиката си към каноничната представа за Страшимировата пиеса и традиционния театър без смъртно да я отегчава, то я е постигнало. Но дали това е достатъчно, за да предизвика реално интереса й към нея и изобщо към българската класика, извън "разходката" из музея, водена от атрактивно вампирче в потури?

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Вампир от Антон Страшимиров. Режисура и музика Бойко Богданов, сценография Мария Диманова. Участват Димитрина Тенева, Невена Цанева, Юрий Ангелов, Аглика Бояджиева, Николай Стоименов, Николай Костадинов, Зорница Ковачева, Галина Винчева, Добриела Попова, Димитър Илиев, Никола Дамянов, Радомир Динев. ДТ - Бургас. Премиера 5 септември 2002 г.