Границите на държавността
На 11 ноември 2002 г. редакцията на сп. "Разум" съвместно с Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа и Фондация "Отворено общество" организира дискусия под наслов "Границите на държавността".
В програмния блок "Държава и сигурност" с водещ Светослав Малинов, главен редактор на "Разум", изказване направи Кристофър Кокър, преподавател в London Scool of Economics and Political Science. Британският консерватор съобщи, че в транснационалната реалност на глобализацията НАТО вече не е лидер, защото по ред въпроси на атлантическия алианс му се налага да споделя отговорности с различни неправителствени организации. Особено днес, когато гражданите употребяват предимно ненационални форми на сдружаване и националната държава не предопределя техния избор. Разискванията за сигурността след 11 септември сочат, че транснационалните държави в Европейския съюз се сработват твърде трудно със "старомодни" държави като Съединените щати... Огнян Минчев опроверга либералния консенсус от 90-те, според който националната държава губи функции: изземването им както от международни организации, така и от поднационални субекти е налице, но не я превръща в черупка. Минчев се спря на Утопията "Югославия", представляваща лош баланс на интереси, при който общностните права са усилени за сметка на липсващите индивидуални права. Основният проблем на Балканите е дегенерацията на националните държави, деинституционализирани до домодерни кланови общности. Минчев заяви, че новината за разпада на националната държава е силно преувеличена: тя ще се развива и като инструмент за общностно оцеляване, и като гаранция за човешките права; достатъчно е само да бъде гражданска. Георги Ганев попита как националната държава задоволява неограничени човешки нужди с оскъдни ресурси, както и какво трябва да бъде съотношението държава/пазар. Той съобщи, че информационните проблеми в размяната на стойност срещу стойност са много важни, тъй като пазарът е гигантски механизъм за обобщаване на информацията в цена - следователно информационната асиметрия се отразява пагубно върху способността на хората да разменят и създават богатство, т.е. да задоволяват нуждите си, хабейки по-малко ресурси. Ганев разви два сценария при провал на пазара. При първия йерархичната държава използва заповеди и принуда за разрешаване на пазарните кризи и неминуемо отделни овластени хора узурпират нейните ресурси. При втория сценарий над пазара се осъществява граждански контрол посредством доброволни хоризонтални сдружения, характерни със сътрудничество между абстрактни участници, които предварително знаят, че трябва да дадеш повече, отколкото получаваш.
Вторият програмен блок, ръководен от Светлана Ломева, бе посветен на върховенството на закона. Веселин Методиев направи широк исторически преглед на българския консерватизъм от Учредителното събрание насам, заявявайки, че устойчивостта на изпълнителната власт у нас се дължи на десницата, а проблемите на държавността са свързани с неумението на българските консерватори да се справят с либералния популизъм. Историкът подчерта, че левият антикомунизъм е конструирал СДС в началото на Прехода, защото неговите представители са преживели лагерите на смъртта - за разлика от убитите след 1944 консерватори... Филип Димитров коментира предзаконодателната фаза на прехода у нас. Според него бавността на промените е причинена и от факта, че в България не беше срутен моралният авторитет на компромисно образувание като Кръглата маса. Великото Народно събрание, според Димитров, е загуба на време; то произведе само лошия Закон за земята. Реституцията също била твърде своеобразна поради емоционалните страхове на законотворците и представата им, че трябва да бъдат справедливи: в резултат вместо действащи производствени единици били реституирани хамбари със строшени черчевета. Твърде провинциално било и отношението към чужденците, желаещи да закупят българска земя. Филип Димитров цитира американския консервативен гуру Били Кристъл, според когото капитализмът е морален въпрос, както и напомни на аудиторията, че никой закон не може да бъде приложен, ако не почива на нравствени убеждения. В този смисъл Законът за декомунизацията бил ефикасен, макар и грубиянски, способ, посредством който обществото можело да получи нравствена база.
Стефан Попов заяви, че след един премиер и един вицепремиер, и то не какви да е, той може да предложи само тривиални съждения относно конституционните проекти на дясното у нас, т.е. на СДС. Попов попита защо конституцията представлява пределно екстремно политическо действие (а под политическо действие Попов разбира уникално действие с публичен характер и непричинен произход, което се случва тук-и-сега и е свързано с върховна отговорност при вземането на решения; политическото действие не може да бъде описано в норми). Той опроверга преобладаващото в България становище, че фундаменталните права и разделението на властите произтичат от конституцията - напротив, тя следва именно от разделението на властите, както и от предпоставянето на свободния гражданин. В този смисъл конституцията е кръгова структура. При направата на конституция пред нас лежат два стратегически избора: ляв и десен. Левият смислово препраща към революции и троцкизъм, при които общността се изражда до бандитско-олигархични модели, за които са характерни безотговорността, цинизмът и авантюризмът. Десният избор обаче мисли в хоризонта на отворената общност (но не и на общото благо, не и на обществото като цяло!); той приема, че общността има зададен свят, т.е. тя не е предмет на социална инженерия. Десният конституционен проект съдържа силни морални импликации, предизвикващи отказ от тотализиращи проекти; признава даденостите, предполага самоограничаване и прагматика на поведението.
С оглед предложенията за конституционни промени от това лято Стефан Попов запита има ли СДС конституционна визия, образ и идея как да се развива българската общност? Той смята, че консерваторите у нас не са конструирали свой собствен език: статията на Иван Костов в "Разум" е брилянтен пример за ляв говор по десни теми. Друг проблем е трудното поддържане на българския конституционен дебат жив. Според Попов самоограничаващата стратегия на властта и държавата у нас, изисквана от десните конституционни промени, трябва да предвижда децентрализация и дори федерализация на България, стабилизация на институциите (вж. разпада на съдебната система). Десният конституционен проект у нас, смята Попов, ограничавайки националната държава, ще има глобализационен ефект (настоящата конституция Попов тълкува като социалистическо-националистическа конструкция); същият този проект трябва да деидеологизира политическото, създавайки нова политика на сигурност, неоснована на националната идентичност. Десният проект трябва категорично да се откаже от залитанията по колективни общностни прояви, за да може да се отвори към гражданската сфера.

Марин Бодаков