Пазарна амнезия
"Как си, любезний приятелю, жаркий!", казва Мирончо и отмята пискюла на прочутата си нощна шапка. А аз седя насреща му, мигам, мълча и се опитвам да схвана несхващаемото - пробвам въображението си да измисля що-годе приемливо обяснение на факта, че къщата-музей "Иван Вазов" няма пари, за да си плати тока и парното. Е, няма начин, "Топлофикация" и НЕК са видни строители на монополния капитализъм от времето на пра-прадядо ми. Чудя се в коя ли държава на Стария континент, наречен така заради културата, която е разнесъл насам-натам по света, та казвам, в коя ли точно държава от същия е възможно такова отношение към собствената историческа памет. И отговарям - има такава страна, слава Богу, има, и тя се нарича България. Това е малка, китна държавица на Балканския полуостров, толкова имотна с минало, че спокойно може да си разреши да позабрави разни части от него. Нещо повече, тя е толкова богата, че ако поиска, може да забрави и всичко и пак ще й остане. Ще й остане например приносното разбиране, че всичко на тоя свят се подчинява на пазарните механизми, без да се правят изключения за луксозни претенции от типа културно наследство и отговорност на държавата за него. И накрая, седейки срещу Мирончовия въпрос, сещам се за поп Грую Бански и нахалост го процитирвам: "Сей светь магарешки есть!".

Марио Коев