М A N I F E S T A 4
Манифеста е "пътуващото" биенале на "нова" Европа. Създадена като алтернатива на двете големи събития на световната художествена сцена - Документа и Венецианското биенале, Манифеста притежава не само сериозен бюджет, но и предимството на концепция, залага на подвижност и промяна, отвореност към по-млади автори и запазен интерес към художествените сцени и процеси в Източна Европа.
Четвъртото издание на Манифеста се откри през май т.г. във Франкфурт. Кураторите Яра Бубнова (ИСИ, София), Нуриа Енгита Майо (Фондация Тапиес, Барселона) и Стефани Моадон-Трамбле (Бюро де видео, Париж) бяха изправени пред предизвикателствата на политизираната история на биеналето; на един град-домакин, който не предлага особено вълнуващи и благоприятни отправни точки; и на близостта (и сянката?) на Документа в Касел, която се състоя по същото време. Изхождайки от обстоятелствата, те предложиха Манифеста без заглавие и тема, основана на лични предпочитания и интуиция; на опит за сътрудничество и осъзнаване на собствените ограничения.


Манифеста 4 изглежда объркващо разнообразна и нефокусирана. И нищо чудно, след като кураторите са си поставили задачата да очертаят отворена, динамична и развиваща се структура, която да се опита да изследва както позицията и възможностите на пътуващо биенале, така и да представи поглед върху почти цялото разнообразие от процеси в съвременната култура. Многобройните интервюта и текстове на кураторките представят разтеглива до безкрайност платформа от идеи и интереси, която те са се опитали да примирят в едно изречение: "Проектът Манифеста 4 ще се опита да разкрие противоречията на настоящето, различните начини, по които художниците преосмислят класическото отношение между време и пространство в опита на урбанистичността, обитаването, мобилността, пътуванията, изгнанието, езикa, разговорa и преводa, издръжливостта, паметта и историята, без да забравяме иронията и доброто чувство за хумор." Ни повече ни по-малко.
Същевременно хаотичната и многофасетна структура изглежда единственият възможен вариант за едно биенале да следва процесите в съвременното изкуство, без да ги изважда от живия контекст и да ги консервира под формата на неоспорима "представителна извадка".
Желанието на кураторите Манифеста да създава нови средства за комуникация на художествената продукция на младите художници, да е експериментална зона за идеи и продукция, изглежда утопично в контекста на сравнително тежката и твърде обвързана със статуквото институция като биеналето. Въпреки това то предоставя поле за преосмисляне както на ролята на биеналето, която все повече се превръща в чисто промоционална за определен кръг художници, така и за ролята на самата Манифеста като подвижна точка за обединяване на локални контексти.
Едно от постиженията на Манифеста 4 беше, че тя не манифестира тежка политическа позиция. За разлика от предишното си издание в Любляна, където вероятно пребиваването й най-сетне на територията на Източна Европа, която се опитва да приобщи, изложбата прекалено много наблегна на конфронтацията между доминиращи и доминирани, на различията и на чисто политически проблеми, твърде набързо преминали през филтъра на художествено преосмисляне.
Манифеста 4 не отбягна темите за интеграция, доминация, локално и глобално, нито се дистанцира от определена политичност. Кураторите избраха далеч по-деликатен подход, който не залага на опростени бинарни опозиции. Те предлагат комплексна гледна точка, която включва не само отношенията изток-запад, проблемите на миграцията и емиграцията, военните конфликти и икономическите различия. Изложбата отразява сложна и променяща се ситуация, в която влиянията протичат и в двете посоки, глобализацията налага преосмисляне на всяка локалност, политическите, социални и културни дадености изискват ново разбиране и активизиране на художническата позиция.
Една от критиките, провокирана от Манифеста 3, бе, че въпреки декларираната цел на биеналето да обедини и представи нова Европа, то си остава инструмент на "Запада" за дискриминация. Художниците от Източна Европа все още не са допуснати равностойно на западния/международния пазар. За сметка на това им се предлага събитие като Манифеста, където те все още са третирани като "млади автори" от "развиващи се художествени сцени" и дадената им възможност за международна изява, всъщност само потвърждава тяхната изолация. Основният проблем на източноевропейското изкуство на Запад обикновено е, че не му се позволява друг достъп, освен като на източноевропейско. Манифеста във Франкфурт определено не може да бъде обвинена в това и ми се струва, че Манифеста 4 най-сетне постигна идеята за общо европейско биенале, в което различията не са избягвани, а са третирани като интересна почва, а не крайна цел.
Вероятно за това допринася и "неутралността" на самия Франкфурт. Избран не на последно място поради близостта си с Касел и Документа, за улесняване на "културния туризъм" и съпътстващия го без съмнение благоприятен финансов елемент, Франкфурт се оказва подходящо място не само от гледна точка на привличането на сериозни местни спонсори. Малко скучен, известен като банков център и преситен във всяко отношение (включително и що се отнася до съвременно изкуство), градът е третиран от кураторите като предизвикателство и фокусна точка, около която е построена цялата изложба и съпътстващите я събития. "Ние предложихме на художниците да опитат да намерят своето място във Франкфурт. Градът е по някакъв начин абсолютен средностатистически голям европейски град с всички положителни и отрицателни аспекти, които се съдържат в това" (Яра Бубнова в интервю с Александър Кьосев).
Основно изложбата е разположена във Frankensteiner Hof; Frankfurter Kunstverein, в пространствата около Schirn Kunsthalle; Portikus; Stadel Museum; Stadelschule (всички те са действащи институции и изложбени пространства за съвременно изкуство във Франкфурт); също по бреговете на реката, станции на метрото, в сърцето на самия град, летището и т.н. Освен географските дадености на града, поле и средства са потърсени в радиото и телевизията (Hessische Rundfunk, Radio X, Offener Kanal Frankfurt/Offenbach). И, разбира се, интернет със сайта на Манифеста www.manifesta.de и специалното он-лайн издание www.e-manifesta.org, както и с индивидуални интернет проекти на отделни художници.
Общо над 70 художници бяха подбрани от кураторите след многобройните им пътувания.
Манифеста като че ли започна много преди самото откриване с работата на швейцарския художник Christoph Buchel. Поставяйки под съмнение принципа и валидността на кураторския подбор изобщо, както и включвайки в действие пазарните правила и така създавайки икономика в сянка, той продаде правото си на участие в биеналето на аукцион в еBay. И докато авторът не коментира по никакъв начин решението си, спечелилата търга американска художничка Сал Рандолф (за 17 000 евро) продължава неговата идея. Тя предостави своето право на участие на други 150 художници, които показват произведения с разнообразен характер и качество на различни места в града. Този форум наречен Free Manifesta (www.freemanifesta.org) не е първата подобна инициатива на авторката.
Работата на Лъчезар Бояджиев също започва преди откриването и успява да включи местната общност в биеналето по необичаен начин. Чрез обяви в местен вестник той набира желаещи да му дадат видеоинтервю, срещу което да получат 100 евро. На прожекцията в самата изложба публиката можеше да види хора от най-различни възрасти, произход и интереси.
Голямото количество видео и желанието да се покажат повече работи от млади художници изглежда беше наложило обособяването на видеопрограма в Stadelschule. Там беше прожектирана и работата на един от българските участници - пърформансът на Иван Мудов "Трафик Контрол", в който художникът регулира движението на австрийско кръстовище, облечен в българска полицейска униформа.
Определено впечатляващо беше видеото на Юн Янг, който, вглеждайки се в собствената си история на китаец, живеещ в Австрия, елегантно и с чувство за хумор разглежда въпросите на културните различия, приобщаването и собствената идентичност. Минималистична визия съпътства описанието на всевъзможните интерпретации и фонетични промени, които името му претърпява на различните места, където живее.
Още едно видео, в което езикът и преводът ненатрапчиво и интелигентно се заиграват с наболели политически теми, а също така и с правилата на пазара и авторското право, бе работата на Пиер Бисмут. Авторът използва прословутата анимация на Дисни "Книга за Джунглата", като събира нейни версии, издадени на почти всички езици, и дава на всеки от героите един от тях. Така Балу говори иврит, а Багира арабски, Маугли е испанче, а слоновете войници - германци. По този начин Бисмут изгражда вавилонска кула, която не се разпада благодарение на умилителното филмче и на световния гигант - компанията Дисни, направила "Книга за джунглата" част от детството на почти всички по света...
Видео инсталацията на Джерард Байрн "Why It's Time For Imperial... Again" пресъздава "рекламния" разговор между Лее Йакока (шеф на Крайслер) и Франк Синатра за бъдещето на луксозните коли в Америка, публикуван за пръв път през 1980-та по повод новата кола на Крайслер - Империал.
Работата на другия български участник - Калин Серапионов - бе отново видео инсталация, показваща хора, чакащи на срещи на гарата в Цюрих (обичайно място за срещи там). Забавеният ритъм и мистериозен звук превръщат баналността на мястото в сцена на емоции и човешки съдби.
На малко недостъпно островче по реката, което обаче е достатъчно близо до брега, за да се различават детайлите, Джани Моти бе реконструирал с точност малката къщичка - затворническа килия, в която е държан кюрдският лидер Абдула Йоджалан.
Унгарецът Антал Лакнер бе предложил дизайн на подводница и оборудване за исландската армия, която всъщност не съществува. Лиз Харлев разпръсна из града плакати в типична "биенална" естетика. Вместо да рекламират събитието, те изненадват минувачите с твърдения, които може би повечето от нас споделят, но никой не изразява директно в една изложба, като например: "Обикновено произведения на изкуството от екзотични страни привличат повече внимание".
Представянето на архива на Манифеста 4 - цялата документация на художниците, с които кураторите са се срещали по време на пътуванията си - има за цел да осветли процеса на формиране на избор. Това е и материализирането на идеята на кураторите за изложбата като отворен и продължителен процес, в който всеки отделен етап има равностойно значение. Дизайнът на експонирането на архива принадлежи на французина Матийо Мерсие.
Разнообразието определено е в полза на публиката и с множеството уговорки от страна на кураторите цялостната картина бе все пак разбираема.
В крайна сметка едно биенале е до голяма степен политически и пазарно обременено. Да генерира нови идеи и да бъде зона за експерименти едва ли е неговата роля. Достатъчно е да успява да следва динамиката на реалните събития достатъчно отблизо и да предоставя видимост на процеси, които иначе остават скрити за широката публика. Засега изглежда това се отдава добре единствено на Манифеста, която е флексибилна по дефиниция. Да се приписва революционна роля на кураторите и биеналето би било пресилено. Това, в което те успяват, е да използват цялата комплексност от свобода и задължения, които пакетът Манифеста изисква/предоставя. На пресконференцията те твърде често използваха думите "интуиция", "предпочитания", "желание" и не се опитаха да оправдаят или докажат позицията си... Това предизвика определено недоброжелателни критики, но от друга страна очевидно беше позволило на кураторките да анализират откровено една ситуация на съвместна работа, в която няма верни отговори и наистина общи решения. Самите произведения бяха показани с определено желание да се даде пространство и самостоятелност на позицията на всеки автор за сметка на цялостно оркестрирана изложба.
Че това се случва винаги в ущърб на известна подреденост и лесна смилаемост е очевидно.
Манифеста 4 откровено следва процесите на момента без критична дистанция и оценка, без опит за търсене на това какво би трябвало да бъде или анализ на това какво е било. Тя е непосредствено, но пристрастно око, което се опитва да бъде обективно в широтата на възгледите си, но не се страхува да е субективно в подбора си. И в това са както нейното голямо предимство, така и нейните недостатъци.

Десислава Димова



На 12 ноември 2002 в Евро-българския културен център чрез видеоработата на холандската група ZAPP бе представена Манифеста 4, състояла се във Франкфурт на Майн от 25 май до 25 август т. г. 50-минутният филм даде визуална представа за някои от работите, участвали в изложбата, и за реалната среда, в която са били поставени. Видеоматериалът бе съпроводен от коментари на Яра Бубнова - един от кураторите, изградили Манифеста 4. Важна част от представянето бяха разказите на художниците-участници Калин Серапионов и Лъчезар Бояджиев и част от филма на Иво Мудов.
Във втората част на представянето се дискутираха интересни въпроси, засягащи както Манифеста, така и съвременното изкуство въобще.

С.П.