В очакване на Йоско

Игор е завършил ВИТИЗ и икономика, но се реализира главно като телевизионен и радиоводещ. Само че изобщо не желае името му да се свързва с "Всяка неделя" на Кеворк, от която пази лоши спомени.
"Искаше да сме марионетки - твърди той за популярния арменец. - Диктуваше си въпросите по телефона и в слушалката. И само Йоско Сърчаджиев разбра, че аз нарочно го имитирам в кадър, когато задавам негов въпрос. Това беше малкото ми отмъщение - пародия. Някои журналисти не усетиха този номер и писаха, че съм се превърнал в негово копие.

Из Фамилията Марковски не стои в торба, интервю на Пано Бойков във в. Сега, август 1999 г.


"Пародия" е ново сатирично предаване, чиято премиера беше в понеделник, 11 ноември 2002 г. между 21 и 24 часа по радио "НЕТ" - "подиграваме се с всичко онова, което се случва в живота на българина". Както повечето първи издания, и това не бива да се съди строго. Затова не бива веднага да се признава, че откъм финес "Пародия" събира в себе си най-безпомощното от плоскостъпните шеги на "Каналето" и "НЛО". В никакъв случай не искам да мисля, че "слушате ни на 106.9 мандахерца" в София и на еди-колко си "в прованса" е проява на инфантилно чувство за хумор; че "преките включвания" на кореспонденти от "Франкфурт на майне" с ужкимски превод от студиото са бита карта от зората на комичните жанрове; че същото, но с "Марженка" от Прага, напомня натрапчиво, но импотентно "Аудиенция" на Николай Павлов и Филип Трифонов. Още търся подтекста в игрите на думи: пражка пролет и пражка шунка, НАТО и нето, фестивал "Златната доза", Камион Секстобургготски, парно и порно, Академия на неуките, дни на българския затъмнител от Националния дворец на халтурата. Спомням си с умиление комсомолската младост и бригадния фолклор. Отказвам да чуя гафа от началото на предаването с "анкетата" в Парламента: участниците са истински, въпросът - подменен ("Какво мислите за порнографията?" в ефира прозвучава като "Какво мислите за пародията?" и от разминаването в отговорите евентуално става смешно), но водещият осуетява развръзката, защото се изтървава и обявява истинския въпрос, за порнографията. Избягвам да смятам, че обаждането на неумела клакьорка, която разказва с хлипове как мъжът й я изнасилил... да пусне топломера, е проява на лош вкус, особено придружено от хилене в студиото. Не желая да допусна, че компилациите от разпарчетосани фрази от български песни "аз съм само цвят лилав... леле како", както и от парчета от реклами, новини и отговорни изявления, са резултат от нескопосно приложен вехт похват за развеселяване. Не ми става лошо от гласа на Тодор Живков, не ми става лошо от гласа на Тодор Живков, не ми става лошо от гласа на Тодор Живков. Ще попитам някой да ми обясни какво значи обещанието "Защо сме най-тъпи? Имаме още два часа да ви докажеме това!"
Има, обаче, един съществен проблем. Водещ на "Пародия" е Игор Марковски - къде по-бивш, къде по-настоящ театрален актьор, автор, водещ и продуцент на предавания по "Витоша", "Дарик", редактор на в. "Хайлайф", глас на музикалните логотипи на "Сигнал плюс", репортер и водещ на "Всяка неделя", бивш мениджър на Иван Яхнаджиев, PR на ЦСКА, съдружник в "Аполон и Меркурий" и пр. Той не вижда за пръв път микрофон, нито пък за пръв път замисля предаване. Така че няма обяснение за баровското отчуждение, фамилиарното отегчение и непукизма му по отношение на слушателите и дори на колегите в радиото. Звучи жалко, когато нарича Питър Гейбриъл "чичко, направил приятно парченце", надвиква пуснатите за фон стари новини от деня или с шушукане допълва с нелепици звучащите в ефира песни. Подвиква, кълчоти език, разтяга интонации и в крайна сметка изглежда, че от очарователния, енергичен Игор Марковски, който преди десет години водеше състезания, е останал просто самодоволният студиен бъбривец. И някак си, без Йоско Сърчаджиев, пак не става ясно какво пародира този път.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато