Войната на Балабанов
"Война" е програмен филм за Алексей Балабанов. В него изригва целият му националистки хъс. Войната в Чечения, "видяна" през патилата на редови руски (освободен) заложник-компютърджия, е идеалният повод за Балабанов да разгърне своята идеология - през чеченския плен на англичани и руснаци (с адските зверства на етно-религиозния фанатизъм) и химерично търсене на откуп на фона на изумителния кавказки релеф.
"Война" е екстремен филм с поразителна автентичност, фрустрираща драстичност, оглушителна патетичност, плашеща плакатност... Жестокостта на ставащото се подплaтява с документални кадри (чеченско рязане на руса глава), а междувременно... англичанин снима с дигитална камера своя си филм.
"Война" е смазващо преживяване - заради кухата му кръвожадност, фрапантната му едноизмерност, озъбената му ксенофобия... Дори прекрасните актьори са безкрили марионетки на внушението. Жалко.
Неслучайно филмът е носител на "Златна роза" от тазгодишния фестивал на руското кино "Кинотавър".


Геновева Димитрова


"Трябват ни оръдия", каза Данила на Иля. Онзи набира номер. "Ало, Фашиста, нужни са ни трофеи". Фашиста разполагаше с трофеи - вносни и родни. Сред тях имаше: противотанкови гранати, четири "валтера", един "парабелум", ръчни гранати... "Откъде имаш всичко това?", прояви любознателност Данила. Фашиста повдигна кльoщоватото си рамо: "Ехо от войната". (Епизод от "Брат-2" - бел. ред.)
В това време "Война" вече се върти в главата на Балабанов.
Алексей Балабанов: "Отдавна съм измислил тази история. Видях по телевизията как чеченци режат главите на англичани и това ме покърти. Седнах, написах нещо. И тутакси забравих за него. И едва ли бих си го спомнил. В компютъра ми са погребани толкова много истории. А когато се случи всичко това с "Река"*... Накратко, загина Туайра Свинобоева, и никаква "Река" няма да има, повече от ясно е, а снимачната енергия все още действа и нещо трябва да се направи веднага. Изведнъж си спомних за "Война". Казвам на Селянов: "Серьожа, да се захващаме с този филм". "Ако напишеш бързо сценария - почваме". Заминах за Москва, там намерих две момчета, бивши пленници в Чечения. Поговорихме. Единият беше такъв един странен, дори името му не запомних, поне в титрите да му благодаря. А другият, Кирил Перченко, се явяваше по всички тв-канали. Него бяха го откраднали от самата Москва, баща му бил богат, искали откуп. Та тези момчета ми разказаха какво означава да седиш в ямата, а над главата ти да прелитат самолети. Всъщност написах тяхната истинска история. В нея няма нито думичка лъжа. Когато се захващаш да правиш филм, непременно трябва да знаеш за какво снимаш."

Горе-долу така Балабанов формулира бойната задача пред снимачния екип. Асистентите му намират всякакви хора с чеченски опит. Вземат хроника от ИТАР-ТАСС, от Министерството на вътрешните работи - всякакви предмети от бойното поле (нашивки, превръзки с арабско везмо, барети). Тези образци и кадри са в главите на художниците по костюмите, докато измислят ескизите. В магазина към джамията на булевард "Олимпийски" купуват броеници, молитвени килими. Изнамират и същото оръжие, което използват в момента воините от Ичкерия. За историята на Иван Ермаков Балабанов се нуждае от максимална пунктуалност във всичко... Преди началото на снимките той показва на всички изпълнители на главни роли придобитото, както и забранените за публични прожекции касети, заснети от чеченците на видео: отрязани глави, молби за пощада, смях. Обезглавените от чеченците англичани, от които за Балабанов започва цялата история, са въведени в сюжета на "Война" като английската двойка Маргарет Микелсън - Джон Бойл. Нея чеченците я оставят заложница, а него го изпращат в Англия да търси пари за откупа - 2 милиона паунда. Джон не намира исканата сума.

Йън Кели: "Не знам руски език, но съм влюбен в руската история. Изучавам я отдавна, още от университета. Сега завършвам книга за руско-британските отношения по времето на император Александър I. Получих изключителния шанс да играя в руски филм. Прочетох сценария на Алексей Балабанов и започнах да се готвя за ролята на Джон, който, както и аз, е играл Хамлет в театъра. Изгледах на видео "Брат" и "За изродите и хората". Отслабнах с трийсетина фунта. Срещнах се с бивши пленници (е, не с жертвите на чеченския конфликт), разговарях с британски журналисти, писали статии върху темата за Кавказ."

В края на юли строго охраняван камион (с боеприпасите) пресича цялата страна от Москва до Кабардино-Балкария. За снимките са привлечени и актьори от Владикавказкия осетински театър, както и местни доброволци, дегизирани с грим, бради, тъмни очила. Снимките са атракция за местните жители. Разпитват защо снимат при тях филм за войната, след като няма никаква война...
В Чечения пристигат само за ден. Снимат епизода на блокадния пост в Ханкал. През него преминава камионът, в чиято каросерия под брезента са се скрили двамата главни герои - Иван и Джон. Там войниците в кадър са истински и ги возят не да се снимат в киното, а да воюват. До Грозни и обратно снимачната група лети с "МИ-24" - ниско, десетина метра над земята, с двеста километра в час. Две седмици по-късно в същия този "коридор" е свален хеликоптер с руски генерали.

Във "Война" за Алексей Балабанов изобщо не е важно, че Сергей Бодров-младши е звезда, че е хубав и момичетата си изрязват негови снимки от списанията, за да ги окачат над леглата си. Във "Война" той съвсем не е бляскав, а изнемощял, брадясал, мръсен и облечен в дрипи, които някога са били офицерска униформа.
На Бодров униформата му отива, та дори да е парцалива. И оръжието държи ловко - още от времето на "Кавказки пленник". Макар и да не е ходил войник.
Сергей Бодров-младши: "Смятате, че у нас в армията учат да се воюва? На това учи войната. А нашата армия в най-добрия случай да е ракетна част някъде в Далечния Изток, където цялата първа година миеш пода, а втората нареждаш на някого другиго да го прави. Аз в "Кавказки пленник", "Брат", "Брат 2" и сега във "Война" преминах през толкова боеве... Не съм виждал ядрена бомба, но ядреният взрив беше най-силният ми детски страх. И днес с часове мога да разпитвам за Великата Отечествена война баба и дядо, които са били на фронта. Направо съм им втръснал с молбите си да ми разказват как е било. И те ми разправяха точно това, а не за виковете "ура" и за грохота на гаубиците. Ето защо много рано проумях, че войната е съвсем друга работа - оскъдна храна, пране на партенки, търкане на ботуши. Войната е нашият живот, ала под особено напрежение, и те заставя да се проявиш - достойно или позорно."
Още преди да се заеме със "Сестри", Сергей Бодров мечтал да заснеме филм за Великата Отечествена. Навярно това желание се е породило в Чикаго, когато на снимките на "Брат 2" американска девойка, асистент-оператор някак между другото го попитала: "На чия страна е воювала Русия по време на Втората световна война - на нашата или на немската?".
Филм за Втората световна война той така и не снима, но пък се снима във филм за днешната, чеченската война. Какво мисли Сергей Бодров за нея? "Нищо не мисля. Просто знам, че се води. Момчетата отиват там, някои се връщат, други - не. Но никой няма право да пише, както си позволяват някои журналисти, че оцелелите се завръщат морални инвалиди и убийци. Това може да изрече някой, който е успял да измъкне сина си от Чечня. Даваш подкуп, за да го уредиш във висше учебно заведение, или да му намериш медицинско свидетелство. И правилно. Всеки от нас би постъпил така. Но да воюват отиват и се връщат онези, които не са успели да се измъкнат. Каква е разликата - справедлива или не е тази война? Те са били там, оцелели са и не ние трябва да ги съдим" - отсича Бодров, и това са не само негови думи, а и на героя му, капитан Медведев: истински мъж, а не тилов плъх. Иван Ермаков, главният герой във "Война", казва за него: "Ако всички командири бяха като Медведев, каква армия щяхме да имаме...". А английската актриса Маргарет Микелсън не казва нищо. Не защото не знае руски, а защото е безсмислено - тя просто се е влюбила в капитана.
Според сюжета на филма капитанът и актрисата са кавказки пленници. Седят в ямата-картофохранилище, използвана от известно време за пазене на хора, очакващи замяна, подкуп или куршум. Ролята на Маргарет изпълнява Ингеборга Дапкунайте. Тя отдавна мечтае да се снима при Балабанов и дори веднъж му признала това. Едва ли е допускала, че Балабанов би могъл да й предложи такова изпитание. "Льоша ми даде сценария на "Война" с думите: ето, имам за теб роля, почети - може и да ти се прииска да я изиграеш. Аз прочетох и ми се прииска. Макар че ролята ми е съвсем малка - седем-осем епизода".
Заради тези седем-осем епизода Балабанов принуждава Инга да промени лицето си. Отслабнала до почти пълна прозрачност, чорлава, с кръгове под очите, цялата посинена и ожулена - такава е Дапкунайте във "Война". И тя е доволна от този си вид. Разказва, че за първи път в живота й за сутрешния грим се налагало да изразходва време, далеч по-малко, отколкото при партньорите й мъже. "Истинско щастие е, когато не ти строят сложни прически, не правят дълги-дълги вълшебства по външността ти, за да изглеждаш по-добре, когато после дори не ти е нужно да се зърнеш в огледалото."
Алексей Чадов: "Сутринта подскачаш, миеш се със студена вода, сръбваш кафе, тичаш до базата - и хоп, вече си буден. А по-нататък денят минава във взвода. Бях си взел CD-плейър и за ободряване слушах енергична, шеметна музика. Балабанов ми показа какво значи война. В Чечения видях наши войничета - мръсни, гладни, ненужни. Стои момче с автомат, гледа пред себе си и не разбираш - сериозно ли се е вглъбило или тъпее със страшна сила. Просто има поглед на зомби. Нещо такова започваш да проумяваш."
Дмитрий Савелиев (кинокритик): "... Думата "война" в киното на Балабанов най-сетне е произнесена... Режисьорът, който именно от "Кавказки пленник" привлича при себе си Сергей Бодров-син, с "Война" отговаря преди всичко на Сергей Бодров-баща. Отговаря му със серия изстрели в неговото политкоректно прекраснодушие, а на финала нарочно пуска бойни вертолети, които поливат от небето злите чеченци с победен огън - нещо като възмездие. Ясно е, че Балабанов ни най-малко не се е притеснявал дали ще улучи или не масовите настроения (естествено, че пак ги е улучил). Той и преди така живееше-мислеше-чувстваше-мразеше. Стереоскопичността на погледа вече не е важна - във "Война" той се чувства като на война. Свои и чужди. Не ти - значи теб. Филмът се състои от епизоди-изблици, нанизани в монолога на главния герой - принцип, неочакван за не особено словоохотливия Балабанов (и в живота, и в киното). Ивановият поглед върху нещата изглежда, че не е единствен - има го и английският, и чеченският, ала това не е сложна полифония на гледните точки, а показателен и откровен авторски маньовър. Джон протоколира всичко със своята камера, за да изкара пари - такава е цената на произведената от него видеокартинка, монтирана в тъканта на "Война". Чеченската истина пък са садистичните и също монтирани във филма кадри с отрязани крайници като кръвожадни снимки за спомен - Балабанов не им дава друго право. Той навярно има право. Но според мен пропастите на неназованите войни в предишните му филми са по-дълбоки от тази.

По материали в сп. Premiere, март, 2002

* Незавършен филм на Балабанов (поради гибелта в автомобилна катастрофа на изпълнителката на главната роля Туяра Свинобаева на 21 ноември 2000) по романа на полския писател Вацлав Сарашевски. Действието се развива в края на ХIХ век в малка колония за прокажени в глухата якутска тайга. Там попада случайно здрава и крадлива девойка, влюбва се в един от младите болни, забременява, но внезапно се появява съпругата му и започва трагедията. Година по-късно Балабанов монтира заснетите епизоди и коментира зад кадър пропуснатите сцени.
Война, Русия, 2002, 110 минути, сценарист и режисьор - Алексей Балабанов, продуцент - Сергей Селянов. В ролите: Алексей Чадов, Йън Кели, Ингеборга Дапкунайте, Сергей Бодров-младши, Евклид Кюрдзидис и др.