За един много амбициозен проект

Сриналият се книжен пазар, свиването на издателствата и превръщането им в места, в които понякога се издава по една книга на година, девалвирането на самата преводаческа професия (много пъти в тази рубрика съм говорила за изключително порочната практика, която се наложи в България и според която всеки, който има филологическо образование, си мисли, че може да се изявява било като преводач, било като редактор), правят почти немислимо произведенията на един автор да се появяват в алтернативни преводи. Логиката е горе-долу следната. Важното е да има един превод и да се запълнят повече дупки, а не да се медитира върху думите и да се пускат различни преводи на един и същи текст, които ще си останат без читатели. Затова и в този контекст проектът за едновременно издаване на вече преведени и на непреведени неща на родения в България нобелист Елиас Канети ми изглежда много смел и ме обнадеждава. Кара ме да си мисля, че все още можем да говорим за някаква школа в областта на превода и книгоиздаването, която макар и маргинална, не се предава и пази мъничката си нишичка в иначе неподбиращия и нямащ критерии, български книжен пазар.
Говоря за школа неслучайно. Защото и в случая подпомаганият от "Културконтакт" и "Гьоте институт" проект, е не просто издателски акт, но е и личен проект на преводачката Пенка Ангелова, която си е поставила амбициозната цел да преведе и представи колкото се може повече текстове на Канети. При това да го направи не хаотично, а да открие връзките между тях, да очертае контекстите, в които избраните текстове битуват.
Изборът на "Провинцията на човека" е закономерен, доколкото тези фрагменти се стремят да оживят и да персонифицират годините и да портретират аза като част от едно пространство, осеяно с любимите имена на градове, писатели, със спомените за исторически събития и пр. Въпросът обаче, който това заглавие поставя, е за съотносимостта на новия превод и предишния (от 1981 година, дело на Елена Попова и включен в поредицата на издателство "Народна култура" "Панорама"). Като се има предвид времето, в което излиза първият, неизбежната му непълнота и неизбежното фризиране, на което е бил подложен, появата на новия превод наистина си заслужава. Още повече, че тя идва в години, в които българският език съумя все пак да култивира в себе си по-голяма доза освободеност, вкус към непозната му доскоро лексика, и това със сигурност го прави по-приложим и по-адекватен към мисълта на Канети. А като се има предвид и факта, че самата преводачка Пенка Ангелова се придържа максимално точно към стилистиката на Канети, то предимствата като че ли са на страната на новото издание.
Разбира се, патосът, че е нужна вярност към "един свят и една теория", е малко проблематичен, малко умиляващ е култът към автора в едно време, което не зачита кой знае колко неговата личност, но пък изговорен от преводача, той е гаранция, че ще имаме превод на Канети, а не нечий личен експеримент, в който Канети или който и да е, ще е само повод за развихрянето на собствения език. И другото, което е изключително важно в проекта на Пенка Ангелова, това е не просто желанието да се обясни защо преводът по принцип е нещо толкова важно, защо той е цяла философия, но и подетата инициатива да се създаде един речник на термините на Канети (международен екип вече създава именен и понятиен регистър на записките на Елиас Канети, за да се постигне терминологичното уеднаквяване). Което означава, че бъдещите преводи на Канети може би ще са издържани в някаква единна стилистика и вероятно ще се постигне съгласие по отношение на превода на някои от понятията, които налагат теорията за масата и за властта или за драмата например (важни в това отношение са критиките, които Пенка Ангелова отправя към превода на "Маса и власт" и версиите, които предлага).
И най-сетне, великотърновското издателство "ПИК" поема и предизвикателството да представи и проекта на самия Елиас Канети с цялата му интердисциплинарност, доколкото съчетава философия, психология, антропология, доколкото събира хуманитарни и природни науки, както и творчество и наука. Защото голямата цел на издателството е да наложи библиотека "Елиас Канети" и предстоящите заглавия в нея вече са ясни: "Мъчение на мухи", "Гласовете от Маракеш", "Записки от Хемпстед". Те трябва да откроят особената етика на отговорността, характерна за писането на Канети, както и неговата религия на имената и особена философия на слушането и погледа...

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Елиас Канети.
Провинцията на човека
.
Превод от немски Пенка Ангелова.
Издателство ПИК.
Велико Търново, 2ОО2.