Лайпциг 2002 - коренно промененият фестивал
Както се вайкаме, че киното ни е в криза, както се гърчим и не сме дори в конкурса и хоп - награда за "Хляб над оградата" на Стефан Командарев, равностойна по евро (3000) на "Сребърния гълъб". Този неочакван обрат се случи на 45-ия международен фестивал на документалния и анимационен филм в Лайпциг (15 - 20 октомври 2002). Това е награда на Мителдойчер Рундфунк за "най-добър източноевропейски филм". Смиреното наблюдение на оскъдното ежедневие на възрастни хора и безхитростното превеждане на "божествените истини" на документален език са причината филм, селекциониран за панорамата, да прескочи оградата на фестивалните предразсъдъци и да напомни за доброто старо време, когато от Лайпцигския екран в колекциите на нашите документалисти и аниматори прелитаха ята златни и сребърни гълъби...
Бяха показани и 2 български анимационни заглавия: "Митология" на Борис Десподов и "М като Микеланджело" на Емил Милчев, законспириран в програма "Нова швейцарска анимация".
Лайпцигският късометражен фестивал е най-старият в Германия (и един от най-старите в Европа). Създаден през 1955 като витрина на киното на Източния блок, днес той е напълно променен. От 2 години конкурсните прожекции са приютени в разкошен мултиплекс с 8 зали, до който се стига с футуристични стъклени асансьори или 200-метров ескалатор. Старият "Капитол", където години наред се вихреха фестивалните страсти, сега е обикновено комерсиално кино. Промените са се отразили и върху градския пейзаж: Лайпциг е неузнаваем...
Организаторите на фестивала са обзети от същата амбиция. И резултатите в замаха са неоспорими: 369 филма (с времетраене 6 денонощия и половина), разпределени в множество секции. Освен състезателната програма, имаше и международна документална и анимационна панорама; интересен акцент (осигурен от Федералния киноархив) беше цикълът "Жени-Филм-Жени" (27 сценаристки, режисьорки, продуцентки и операторки, белязали кинобизнеса в Германия от първата половина на ХХ век - сред тях особено се откроиха Лоте Райнигер, пионер на силуетния филм, и Лени Рифенщал). Друг акцент, също открехващ архивите, бе "Счупеното огледало" - свидетелства за търсенето на идентичност на евреите в документалното кино на Централна и Източна Европа. Духът на политическото кино възкръсна в цикъл филми за трагедията на кюрдите. "Първи изблик" фокусира търсенията на младото кино. Аni Day предложи целодневна прожекция на анимация с вечерно парти. Имаше и уъркшопи - най-любопитен беше този на Йежи Кучия, шеф на журито за анимационни филми; можеха да се видят ретроспективи на Юрий Норщейн, Ян Леница, специално матине-ретроспектива "Лайпциг в киното", носталгично-иронично отдаване на почит на първите стъпки на фестивала...
Тенденцията, която ми направи най-силно впечатление в Лайпциг, беше обръщането на мнозина автори към собствените им семейни истории. Подобни творби звучат изповедално и са на ръба на ексхибиционизма, но искреността и сдържаността могат да ги направят особено въздействащи. Наградата на ФИПРЕССИ отиде именно при такъв филм - "Изгнание в Седан" на Михаел Гаумниц, разследващ и осмислящ живота на своя баща чрез синтез на анимация и документални кадри. Обектът е не особено симпатичен тип, преминал през фашистки лагери заради неясна криминална дейност и оцелял чрез морални компромиси, а след войната заживял във френския град Седан. Той и децата му - нито германци, нито французи - понасят тежката изселническа участ. Чрез своя филм-размисъл Гаумниц се опитва да прости на собствения си баща. Особен вид кинематографичен екзорсизъм... Подобно настроение владееше и шведския дебют "Буги-Уги татко" на Ерик Бафвинг ("Златен гълъб" в късометражния раздел). Епичен биографичен разказ за своята 100-годишна храбра и жизнерадостна баба прави и Алекс Халпърн в "Девет здрави зъба" (САЩ). Голямата находка във филма са множеството любителски кадри още от 30-те, чрез които кинематографичната тъкан добива изключителна плътност. Семейството си изследва и Джейн Уонг в "Късче от сърцето" (Великобритания) - това е малкият свят на натурализирани китайци в Ливърпул, които живеят съгласно своите традиции и се опитват да оцеляват в често враждебната за тях среда. Пак взиране в семейни спомени виждаме и в "Зад камерата" (Германия-Полша-Израел) на Йоанна Макселон - есеистичен филм, основан на киноматериал, заснет от бабата на режисьорката през 1927-1936. Излети, сватбени тържества и разни всекидневни жестове от семейната хроника причудливо се съпоставят с големите политически събития, които едва-едва се процеждат през битовите картинки... В тази поредица особена дискусия събуди "На същата планета" (Германия) - сага, в която младата режисьорка Катрин-Шарлоте Айсинг детайлно изследва болезнените отношения в своето семейство... Покъртителното саморазголване в това произведение постави въпросите за мярката - човешка и художествена, и за средствата - младата режисьорка не е устояла на изкушението да вкара различни арт-ефекти, които в такава изопната история стоят неорганично... Във всеки случай, "На същата планета" надхвърля частната драма и успява да изгради антиносталгичен портрет на 70-те...
"Златен гълъб" за пълнометражен документален филм взе "Пътуването на овчарите в Третото хилядолетие" (Швейцария) на Ерих Лангяр - съзерцателно-философски размисъл за измеренията на тази древна професия (най-завършеният като стилистика и най-дълбок като послание филм на фестивала). "Сребърен гълъб" бе присъден на "Родина" (Германия) на Томас Хайзе - колективен портрет на обикновения немец в малко селце, разположено край бивша съветска база на територията на бившето ГДР. С отказа си от разкрасяване на бита и нравите и с точните до жестокост наблюдения филмът раздели непримиримо публиката и предизвика остри дискусии. "Златен гълъб" за анимация получи "Постоянно движение" (Канада) на Крис Хинтън, а "Сребърният" беше поделен между "Обикновени удоволствия" (Великобритания) на Сара Кокс и "Бар-код" (Холандия) на Адриаан Локман.

Боряна Матеева