White, Male & Straight Project:
вдигнат палец, среден пръст

От "политическа коректност" на всички тук ни се повръща, затова ще я карам направо: проектът "White, male & Straight" (последното се явява положено в смисъла на между "здрав, ..., корав") с куратори Венцислав Занков и Весела Ножарова, насочен, прочее, и срещу издевателствата, лицемерието и фарисейщината на политическата коректност ("Битката за реформиране на "дискриминиращия" език бе подета от различните малцинства и така разцъфнаха всевъзможни евфемизми, "коректни" до комичност"), заслужава за идеята си вдигнат палец, а за реализацията си - среден пръст (това заимствам от инсталацията на д-р Галентин Гатев "Movement with a black box"). От представените творби единствено 3-4 се вписват в рамките на намерението, останалите са си чиста проба ексхибиционизъм, претенциозност, че и най-искрена порнография (видеото "Голото-Самото в обикновеното" на Георги Владимиров). Желанието да се откроят проблемите на ония, никаквите - били те художници или "прости" хора, "които не влизат в приоритетните категории и интереси, касаещи малцинствени проблеми, расови, религиозни и сексуални различия, не са в полезрението нито на конфликта между половете, нито са със хомосексуална ориентация", заслужава адмирации, но за качеството на един художествен продукт само желание не стига, иска се и изпълнение. А точно там е препъването, пльоскащо проекта WMS по очи в калта на пошлостта. Не виждам как например фиксацията върху пениса (в творбата на Венцислав Занков "Levitation", кръжаща цели три пъти над вирнатия му или не член) може да изяви тия проблеми на обикновените хора, нито пък опитващото се да изиграва естетически и екзистенциални дълбочини откровено чукане ("Какво ти чукане, то си беше най-елементарно ебане!", възкликна справедливо една приятелка) в "Голото...". Слава Богу, че експозицията съдържаше видеото (предимно и най-вече) на Иван Николов "[My Privacy]", снимките на Нели Гаврилова и Надежда Олег Ляхова, а също и 3-те филма на студентите от V курс "Сценография" в НБУ, че да се измият очите на белия, мъжествения, хетеросексуалния. Другото си беше хилаво отбиване на номера - дотам, че Венцислав Занков си позволи да представи работа, правена преди цели две години. За цялата немарливост проговаря и странността, че вместо да открива изложбата, нейният идеен вдъхновител и ръководител предпочете - в началото, след това го изключи - да си говори по GSM-а.
Всъщност "White, male & Straight" е страхотен и смислен проект. Но - засега поне - става повече за четене, обговаряне и дискутиране, отколкото за гледане. (Важна негова част е дебатът-конференция "Съвременното изкуство и конюнктурата на политическата коректност".) Визията му потиска, но не заради силното авторско внушение, а със срама, че все още има хора, които не се свенят да представят откровен кич за естетически продукт. И да ни лъжат...

Митко Новков

P.S. За тягостното чувство след виждането на "ексхибициозицията" допринася и изборът на сградата, където бе представена. Едва ли може да се измисли по-неуютно място от къщата на "Екзарх Йосиф" 86, но не тя е най-стресираща, а липсата на всякаква акустика в помещенията, което превръщаше говоренето - съществена част от разбирането на някои от творбите - в най-неясен, непонятен и досаден брътвеж ("Хляб" на Александър Живородов например).