Бъдеща звезда вероятно

Миналата събота информираната част от софийската публика не пропусна концерта на Катержина Влахова - 23-годишната чешка кларинетистка, спечелила тази година конкурса "Пражка пролет". Младата изпълнителка музицира съвсем естествено; нейният инструментализъм е в такава фаза на развитие, че й дава възможност леко, свободно и, както би казал Франсис Пуленк, с "просветлено спокойствие" да предлага на публиката различни свои идеи за музиката, която изпълнява. Точно с късната Соната за кларинет и пиано (на пианото - Стефан Врачев) на Пуленк започна нейният концерт; тук Влахова изведе цялата драматургия на творбата на темброво-динамично равнище, в което демонстрира великолепна звукоизвличаща техника и прекрасен слух за мелодическите прозрения на френския класик в лириката на ХХ век. Последва солова соната на чешкия съвременен композитор Владимир Тихи - тук идеите за инструменталните "хватки" очевидно са надмогнали стремежа за някакъв тип стилистично определяне от страна на автора - сръчно написана дидактична творба за демонстрация на възможностите на изпълнителя.
Имаше нещо много странно, много особено в начина, по който чешката кларинетистка общуваше с публиката. Нейното излъчване най-малко би могло да бъде наречено артистично; идеята за "виртуоза" очевидно е чужда на Влахова. В момента на засвирване тя по някакъв неин си способ те отвежда директно към полето на звуковите намерения и открития. Самата тя като че ли се скрива зад мощта и възможностите на инструмента си. Впечатлението за подобно "свиване" на личната роля в концерта бе много силно. И въздействащо. Кулминацията от него бе в изпълнението на прочутия "квинтет на Щадлер" от Моцарт (К 581, написан за прочутия по времето на композитора кларинетист от Виена Антон Щадлер), в който всеки звук на кларинета заедно със струнния квартет издава доколко Моцарт се е любувал на тази темброва сплав. Струнните преимуществено "се движат" хомогенно с кратки спорадични сола (хомогенността бе силната страна на Филхармоничния струнен квартет - Георгиев, Ешкенази, Папазян, Дамянов - стабилен партньор на чешката изпълнителка), а кларинетът ги обагря с бликащи от различните регистри тембри.
Играта на плътност и филигранност на тона, звуковите модификации в класическата фактура и изобилието на идеи в тази насока показа не само страхотния инструментализъм на Влахова, но и напълно завършения й възглед за съвременния, модерен тип музициране. Може би софийската публика е имала шанса да присъства на началния етап от кариерата на една голяма звезда.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо