Лесно ли е ... да се чете Хашек
Недоокръгленият юбилей на професора е повод да си припомним дългогодишното му вглеждане в текстовете на Ярослав Хашек. Защото четенето на Швейк е емблематично за Никола Георгиев и има своето запазено място като черта в портрета му на читател. И второ, защото литературоведът, преди един от окръглените си юбилеи, самоиронично споделяше необходимостта да се замисли какво е свършил "и каква я е свършил". А тогавашната самоирония за пореден път беше пиперлива и отпращаше (къде по Данте, къде по Никола Георгиев) към "попрището старческо в средата".
Недовършеният и единствен роман на Ярослав Хашек шокира своя читател и с появата си, и с крайностите на критическите рефлексии. Из пражките салони на високата литература новата книга не е имала премиера, а и "книга" не е най-точната дума - през 1921 са отпечатани няколко свитъка, съвпадащи с днешната ни представа за първата част на романа. Швейк все още не може да бъде разпознат с физиологическата си окръгленост от илюстрации на Йозеф Лада, а Ярослав Хашек сам заплаща целия масраф по издаването. Лишен от похвалите на салонната критика, издателят разлепва рекламните афиши на книгата по прозорците на една пражка кръчма.
Отсъствието на моралистичния патос е най-сериозният недостатък на романа според първите му критици. Не можело толкова възпитателно събитие като войната да се гледа несериозно и без правилните поуки. Затова Швейк за първи (и далеч не за последен) път става предмет на оценностяваща псевдолитературна характерология. Отсъствието на дидактиката и апологията на националния характер на чеха не са обругани от много малко тогавашни читатели, а все по-актуалното и модно левичарство (и в Чехия, и в Европа) с охота разпознава в антимилитаризма на романа.
Историята, осъзнавана или не като универсален ключ на четенето, се оказва най-проблематичният критерий. Защото съотнасянето спрямо нея вече десетилетия възпроизвежда конфронтирането на "безразличие" към нея с "нейния сляп пророк". Крайностите в прочитите дори сочат визуалната представа за окръглените бузи на небръснатия Швейк като убедително доказателство за "окръглянето" на увредените му когнитивни способности.
Никола Георгиев е иронично дистанциран от множеството швейкознайковци, четящи романа, без да поглеждат към неговата съдба. За българския литературовед именно съдбата на всяка книга е сигурен мост, приближаващ читателя до нейното смислово равнище, и съхраняващ художествения текст от недобронамерените посегателства на отдалечените във времето прочити. Това равнище на текста не е недостъпно, а оттук и смисълът подлежи на назоваване и може да бъде видим и разпознат. "Етиката на професионалното задължение" за литературоведа не се проявява в оценностяването на съдбата, споходила една конкретна книга. Животът и приключенията на един роман могат да бъдат осмислени едва когато станат част от интелектуалните авантюри или кризи в биографията на своя читател. При това няма значение дали този читател ще бъде имплицитен, моделен, свръх- или лъжечитател, вписан, идеален, информиран, актуален или успореден. Четенето винаги остава зависимо от конкретните нагласи на своето време, но етиката в литературознанието може да бъде съвкупност от непроменливи величини, съставящи ценностната система на надпоставеността.
Затова постигането на смисъла задължително се свързва с контекста, който обуславя и самото четене на художествения текст. С други думи, смисловото равнище на текста е в пряка зависимост от мотивите на интерпретацията. Или по Никола Георгиев (без Данте), да, имат своята съдба книгите, а без нея е немислима съдбата на литературоведа и неговото поколение.
Лесно ли е ... да се чете ...

Добромир Григоров

Д-р Добромир Григоров (1968) е преподавател в катедрата по славянски литератури в Софийския университет. Автор на книгата "Милан Кундера и познанието на романа" (2001). Скоро в издателство "Стигмати" ще се появи негов превод на романа "Тета" от Даниела Ходрова.