Бащата ясно, ми майката коя е?

Седмичният медиен обзор на "Дарик" (12.30 в неделя) този път бе воден от Надя Станчева, вместо от Светослава Кузманова. Осезаема разлика. Властната нужда от теза по повод най-видимото събитие от миналата седмица подведе Надя Станчева да окастри 85% от наличните факти, за да се вмести в аргументацията си. А не беше нужно, защото и така имаше какво да се коментира. "Врътни копчето", освен да пресипва от едното ухо в другото огласявани вече новости (новият вестник на Петьо Блъсков; молбата на Бойко Борисов да го извадят от социологическите проучвания; историята на "Стани богат" и пр.), бе взело на мушка българските медии като такива, не обърнали подобаващо внимание на нашето поканване в НАТО. Патосът беше насочен срещу най-тиражните вестници, които, видите ли, в такъв ключов момент ни занимавали с потребителски дреболии като цената на месото. Стъпила на въпросните издания, чиято количественост явно смята за представителна, водещата произнесе обобщаваща антимедийна тирада в защита на духа и в духа на: "защо поканата не е на първа страница? защо този апогей на десетилетието се пренебрегва - защото не е трагичен, а радостен и положителен?". И се подкрепи с кореспонденции от Прага и Букурещ, за да докаже, че съвсем сме клекнали медийно, щом титулните ни заглавия от 22 ноември не са като чешките ("Уф, свърши се") или румънските ("Don't worry, be happy").
А нещата стояха съвсем другояче. Без изключение, българските вестници, които стават за четене, излязоха с новината на първа страница - "Капитал", "Дневник", "Монитор". Статията "Всички партии се писаха бащи на поканата за НАТО" на "Сега" даде повод за поредния интригуващ форум в Интернет, от който може да се заключат куп вълнуващи неща, но не и че народът е проспал излюпването си от какавидата, защото му е липсвала информация ("Бащата ясно, ми майката коя е?", Атила от форума). Това си заслужаваше коментара. По радиото събитието мина по-дискретно, но в "Неделя 150" се чу Свинаров да прокарва противоестествени схващания, като например, че встъпването в НАТО не е свързано с даване, а само с взимане. От Щатите Елена Поптодорова го подкрепи косвено, като каза, че първото взимане ще трябва да бъде взимане на страната на Щатите в евентуалните операции срещу Ирак. За това също можеше да се говори. Ако Станчева наистина беше наблюдавала медиите обаче, тя непременно щеше да се съсредоточи върху Канал 1 на националната телевизия, от който с дни струеше неподправен постсоц кич, плющяха знамена, невръстни дечица ситнеха хорце и биеха камбани пред НДК, докато шлифован дикторски глас с давнашна епичност редеше слова за Алианса. Ако въобще има медийно предаване по радиото, то по никакъв начин нямаше да преглътне сюблимното изказване от същия канал на същата телевизия, че "комунистическите символи се превърнаха в северноатлантически ценности".
Разбирам, че военщината е на мода. Прокарва я БНТ с Жени Калканджиева в рокличка с маскировъчен цвят, поседнала на дулото на танк. Прокарва я "Дарик" в нарочното предаване "Маневри в неделя" със захласване по оръжия, стратегии и по думите на Буш ("Вече никога няма да посрещате една агресия сами!"), Кларк (от труда му "Съвременната война") и други спасители на човечеството от сходен калибър. Прокарва я дори консуматорският разпределителен пункт Била, който сред многото си оферти предлага с намаление и малко оцъклено човече с голяма базука и надпис "Куипи, миротворец". Разбирам, че нещата на определено равнище малко са се поизкривили и понакуцват, но не ми е ясно защо едно предаване за медийна критика скача с двата крака в баналното, като първо си съставя мнение, после си търси доказателства. Журналистическото представяне на срещата в Прага не беше недостатъчно. Беше недостатъчно реалистично, това да. Едно символично присъединяване към няколко т. нар. демократични държави в областта на т. нар. сигурност (поради невъзможност да стане другаде) от танцова стъпка се разду до въпрос на живот и смърт - ето това е проблемът, не липсата на още фанфари.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато