Прокуратурата е в задънена улица
Зденко Томанович е белградски адвокат и заедно с колегата си Драголюб Огнянович е юридически съветник на експрезидента на екс-Югославия Слободан Милошевич, обвиняем намер едно в Процеса на века пред Трибунала на човечеството в Хага. Двамата се редуват като постоянно присъствие в залата за публиката, грижливо следят хода на процеса, в паузите посещават клиента си през служебния вход, обсъждат в Схевенингския затвор стратегията на защитата му и имат по всяка вероятност голяма заслуга за удивителната информираност на обвиняемия, от която проплака не един представител на прокурорския екип.
Със Зденко Томанович за последните развития в Трибунала разговаряха Жарко Радакович и Жерминал Чивиков от сръбската и българската редакция на Дойче Веле.


- Господин Томанович, каква е задачата ви като юридически съветник на Слободан Милошевич?
- Както знаете, Милошевич не признава съда и затова не пожела да има адвокат. Ето защо колегата Драголюб Огнянович и аз сме, както официално гласи терминът на Трибунала, legal associate, правни сътрудници. Помагаме на господин Милошевич, който е сам пред съда. Знаете навярно, че господин Милошевич иска да изложи пред обществеността своите политически становища и своя поглед върху нещата, които се развиха на територията на Югославия, а по-добра възможност за тази цел от правото му на защита трудно ще се намери. Задачата ми, иначе казано, е да помагам на господин Милошевич при подготовката за кръстосания разпит, на който в тази фаза на процеса подлага свидетелите на обвинението, и при подготовката на предстоящата му защита. Към това искам да добавя следното: Милошевич е сам пред съда, а срещу него се намират седем или осем прокурори, разполагащи с екип от около 70 сътрудници, с огромна логистична, финансова и медийна поддръжка и не на последно място с възможността да се доберат до всяка документация, която си поискат. От отсрещната страна на съда се намира следователно цялата тази мощна машинария, а от тази Милошевич е сам - с помощта на Огнянович и с моята помощ като юридически съветници и с помощта на още една малка група, която ни помага при събирането на информация. Две крайно неравностойни страни в процеса. Наш огромен проблем освен това е, че за разлика от прокурорите, ние не получаваме дори от собствената си държава необходимата ни информация. Някъде още през февруари например поисках от Министерството на вътрешните работи в Белград някои документи. До днес една хартийка не съм получил.
- Обстоятелството, че Милошевич иска сам да се защитава, представлява ли някакъв прецедент в по-новата правна история?
- Донякъде да. Господин Милошевич е решил да бъде в съда сам, без адвокати, което логично следва от изявлението му, че не признава този съд за легитимен. Той просто не желае да ангажира адвокати пред един според него нелегитимен съд. Но в случая не са важни мотивите на господин Милошевич. Доколкото се сещам, Нелсън Мандела в определен момент също нямаше адвокати, но това беше доста отдавна. Имало е случаи обвиняемият да се защитава без адвокат. Едва ли обаче в международната наказателна практика се е случвало при такова тежко и сложно обвинение, каквото прокурорите са повдигнали срещу Милошевич, обвиняемият да се брани без адвокат. Милошевич обаче се възползува от правото си и то не се оспорва от Хагския трибунал. Няколко международни конвенции, да не ги изброявам, гарантират правото на обвиняемия да се защитава сам. Има наистина законодателства, които в случай на особено тежко обвинение налагат на обвиняемия професионален защитник - дори против волята му. Става дума обаче за държави със съвсем друго процесуално право, където фактически съдът води делото, той разпитва свидетелите, той доказва фактите, разчиства всички спорни неща и т.н., а прокурорът само от време на време се обажда. Такова например е югославското законодателство. Тук обаче ситуацията е съвсем различна. Две страни водят процеса: прокурорът от едната страна и обвиняемият от другата. Същевременно съществуват много законодателства с гарантирано право на обвиняемия да се брани сам и тъкмо това право е залегнало и в международните конвенции. Така че за Милошевич това право ще си остане гарантирано до края на процеса, без оглед на последното предложение на прокурорите да му се наложи адвокат. Но аз имам и други съображения против това предложение и ако искате, ще ви ги кажа.
- Кажете ги.
- Според мен това предложение на обвинението поради ред причини не е основателно и ще доведе само до ненужно провлачване на делото. Никой истински и професионален адвокат няма да се съгласи насред процеса да се ангажира със защитата на обвиняемия. Той ще поиска да се анулира всичко, което до този момент без негово участие е протекло пред съда, и процесът да започне наново. Този адвокат не е участвувал в подготовката на защитата, той няма дял в изграждането на стратегията на обвиняемия, той не познава концепцията на защитата му и изобщо не се е договарял с Милошевич по въпроса какви са били целите на защитата му от самото начало на процеса, в косовската му фаза и в текущата му фаза за Босна и Хърватия. Освен това всеки адвокат, който сега би се наел да поеме защитата на Милошевич, ще се нуждае от време за подготовка. То няма да е по-малко от година-две. Ето защо: Милошевич има в момента пред себе си документи в обем от близо 200 хиляди страници, които му е доставило обвинението. За Косово, за Босна и за Хърватия. Колко време ще му е необходимо на един адвокат за проучването на 200 хиляди страници документация? Или дори на цял екип от адвокати? А освен писмената документация, има още около 1000 видеокасети и няколко стотин аудиокасети. Ако ви трябват по две минути на страница и ако работите само по десет часа на ден, ще ви е нужна повече от година, и то при условие, че четете всяка страница само веднъж!
- Каква е тогава причината за това искане на прокуратурата?
- Официално, за да се пести време и да няма прекъсване на процеса, или да се предотврати протакането му. Но според мен ще се получи точно обратното. А Милошевич си има друго обяснение: че прокурорите по този начин искат да му затворят устата, да го заставят, след като си има адвокат, само да седи на стола си в съда, без възможност да води кръстосани разпити и да води активно защитата си. Аз обаче не се задълбочавам в това разногласие, като адвокат ме интересува единствено доколко искането на прокуратурата е основателно и законно. В случая то не е в интерес на ускоряването на процеса, не се съчетава и с правата на обвиняемия.
- Времетраенето на процеса очевидно се превръща в особено сериозен проблем. Възниква впечатлението, че по него цари пълно несъгласие между всички инстанции: между обвинението и защитата, сиреч обвиняемия, който сам се защитава с подкрепата на съветниците си, както и между обвинението и съдията, който час след час се намесва и иска съкръщаване на обвинението и на свидетелските показания.
- Знаете ли, изобщо не искам да коментирам дали го има или го няма това несъгласие. Според мен същината на проблема е там, че обвинението не беше се подготвило за съденето на Милошевич и доказа, че просто не е дорасло за него. Това пролича още в обвинението за Косово. Пролича преди всичко от избора на свидетелите, от структурата на свидетелските показания и от цялата концепция, по която бе воден косовският дял. И сега, след като приключи косовският дял, мисля, че и най-големите поддържници на прокурорите останаха разочаровани от свидетелите. С показанията си те трябваше да докажат основното обвинение, свеждащо се до съществуването на някакъв съвместен престъпен план и пълен контрол на Милошевич върху развитията в Косово, както твърди прокуратурата. Никой експерт по конституционно право освен това няма да потвърди становището на прокуратурата относно принадлежността на Косово към Сърбия, относно съществуването на дискриминационни закони в Косово или тезата за някаква Велика Сърбия като цел на Милошевич. За всичко това не се намериха доказателства. Абсурдна бе също така и практиката по правило 92 бис. Съгласно това правило свидетелите за извършването на престъпления от най-тежък характер, на военни престъпления, може да не дават показания пред съда, а като доказателство да се внасят просто техните писмени изявления, след което обвиняемият получава само 45 минути, за да подложи на кръстосан разпит тези свидетели. Както знаете, правилото по тези най-тежки обвинения да няма главен разпит на свидетелите, а само предварително ограничен по време кръстосан разпит от страна на обвиняемия, бе въведено именно от прокурорите. Мисля, че всичко това вкара прокуратурата в задънена улица, и то както в правно отношение, така и по отношение на времето. И ето че в крайна сметка дори в очите на поддържниците си прокуратурата - въпреки огромната си машинария - реализира твърде малко от очакваните резултати.
- Следва ли Милошевич някаква независима от вас стратегия на защитата си?
- Не. Становищата ни не се различават и стратегията е една. Единственият сериозен проблем се свежда до здравословното му състояние. В тази връзка трябва да обърна внимание на едно друго, бих казал фундаментално противоречие. От една страна, Милошевич има правото да се брани сам. От друга страна обаче, не му е осигурено правото да се подготви за защитата си. По време на косовския цикъл, който завърши на 13 септември, Милошевич започна да получава огромно количество документи за Хърватия и Босна. В края на юни той прие 75 хиляди страници от прокуратурата, през юли 20 хиляди, през август още 20 хиляди. На 13 септември Милошевич имаше пред себе си към 135 хиляди страници само за Хърватско и за Босна. По това време нямаше никаква възможност за се запознава с тази документация и да се подготвя по обвинението за Хърватско и Босна, защото беше изцяло ангажиран със защитата си за Косово и с кръстосаните разпити на свидетелите от тази фаза на обвинението. И когато приключи косовският цикъл, на Милошевич по решение на съда му бяха дадени само две седмици, за да се подготви за Хърватско и Босна. От една страна 135 хиляди страници, около 600 видеокасети и няколкостотин аудиокасети, от друга - две седмици за подготовка. Ето как той се оказа под огромен натиск, работейки денонощно, за да може да се запознае поне с част от този материал. Това в крайна сметка се отрази на здравето му, така се стигна до всичките му здравни проблеми. Като адвокат изобщо не мога да разбера защо на прокурорите бе позволено да натоварят обвнияемия с такъв обем документация, който той физически не може да преработи. Да сте виждали пред себе си 200 хиляди страници документация? Дава се на обвиняемия правото да се защитава сам, а не му се дава възможност да се подготви за защитата си. Сега прокуратурата настоява на Милошевич да му бъде наложен адвокати, но е вече късно. Сигурен съм, както вече споменах, че никой сериозен адвокат няма да се захване с тази работа насред процеса, без да иска всичко да започне отначало.
- Досега ставаше дума за сърдечните проблеми на Милошевич, но напоследък чуваме, че съдът иска и психиатрична експертиза. Това на какво се дължи?
- Аз в друг контекст разбирам решението на съда Милошевич да бъде подложен на психиатричен преглед. Става дума за това доколко Милошевич е душевно и психически в състояние оптимално да се концентрира върху процеса и защитата си, с други думи, доколко - с оглед на здравното си положение, на сърдечните си проблеми и на високото си кръвно налягане - притежава в достатъчна степен вниманието и концентрацията, необходими за следенето на процеса и за кръстосания разпит на свидетелите. Иначе изобщо няма основание да се тълкува в някакъв негативен контекст въпросното решение на съда.
- А как се държи Трибуналът с вас като юридически съветник на Милошевнич?
- Лицата от Трибунала или от затвора, с които общувам, са изрядни професионалисти и се държат любезно и коректно, така че досега нямам основание за никакви оплаквания. Всеки си върши работата.
- А какво лично бихте сметнали за успех в работата си?
- Не желая да коментирам какво бих сметнал за свой успех. Във всеки случай ме интересува и въпросът за бъдещето на международното наказателно право. Мисля, че начинът, по който прокуратурата води процеса срещу Милошевич, не представлява положителен принос към неговото бъдеще. Напротив, мисля че прокуратурата по-скоро дава пример за това, какво международното наказателно право не бива да бъда.
- Трибуналът започна този процес под мотото "Процес на столетието". Днес в залата видяхме пет-шест журналисти, за публика да не говорим. Как си обяснявата това?
- В Югославия няма отлив на интереса. А що се отнася до световните медии, това е работа на съответните медийни къщи. Те си определят какво им е за важно и интересно и какво - не. Аз не мога да кажа защо им е такава медийната политика. Знам, естествено, че първоначално обявиха този процес за "процес на века", знам, че предварително осъдиха Милошевич и даваха думата на всевъзможни политици по въпроса, докато за Милошевич и сътрудниците му нямаше достъп до медиите и изявленията им бяха цензурирани. Ала защо е така - това не мога да кажа.
- С оглед на здравното състояние на Милошевич вие предлагате той да бъде освободен от затвора.
- Правният и медицински изход от възникналата ситуация с оглед на продължаването на процеса е временното освобождаване на Милошевич. Първо, така той ще може да възстанови здравето си, и второ, ще може да подготви защитата си. Ако Милошевич се подготви за по-нататъшния ход на процеса, няма да има никакви причини той отново да бъде прекъсван поради лошото му здравословно състояние. Рязкото му влошаване се дължи на огромното претоварване, на което Милошевич бе подложен заради това, че не му бе дадено време да подготви защитата си. Обърнете внимание, че по време на косовската фаза нямаше нито едно прекъсване на процеса поради проблеми със здравето на Милошевич. Ето защо мисля, че единственото разрешение е Милошевич временно да бъде освободен, да му се даде време за възстановяване, както и срок да подготви защитата си, за да не се стига след това до нови прекъсвания на процеса.

Разговорът проведоха
Жарко Радакович и Жерминал Чивиков