ДумаКогато се проблематизират понятията "музей" и "виртуален" (не говоря за "съвременно" и "изкуство"), когато сме раздвоени между йерархизирането (цензура при избора), което предполага музеят, и свободното предлагане и свободния достъп, присъщ на виртуалното пространство, питам се не трябва ли да се въведе в общото мислене още едно понятие. Орлин Спасов предложи "склад", то е близко до музея, в него творбите, ако не се "излагат", се "съхраняват". Мисля, че ако въведем в дебата и понятието "работилница" (колкото и напоследък то да се тривиализира), с него ще въведем виждането на "виртуално място за правене".
Работилницата предхожда склада, който предхожда музея; работилницата няма много общо с тържествеността на възприемането на резултата, тя е самото създаване, но точно като такава тя е най-близко до характеристиките на глобалната мрежа. Всеобщата достъпност и интерактивността са предпоставки за общо творчество, от които засега се ползват изглежда само програмистите. Никак не е трудно, обаче, да си представим място, където готови произведения се съчетават и променят (от юзерите), където около една идея се разрастват форми - като корал, може би - които се преплитат, докато не оформят риф, може би...
Признавам, че засега това звучи като невъможна абстракция. Която още веднъж поставя въпросите за йерархичността на ценностите и за границите на културното пространство.

Христо Буцев