Самото наличие на дебат около създаването на "Виртуален музей за съвременно българско изкуство" е знак за актуалност на идеята. Ще се включа с няколко кратки бележки. Струва ми се добре в началото реализацията да се ограничи до визуалните изкуства, а "разширения" да се планират за по-късен етап. Има множество виртуални музеи и опитът им би могъл да бъде използван. Вече съществуващи институции обикновено се "пренасят" и във виртуалната среда. Очевидно е, че в конкретния случай посоката ще бъде обратна: виртуалният музей може би един ден ще се трансформира в реален, ако мислим за проекта достатъчно амбициозно. Тази перспектива бих разглеждал като определяща за цялостния начин на действие. Иска ми се да си представя алтернативен сценарий, проблематизиращ понятието "музей". При това в българската интернет среда вече съществуват аналогични инициативи и дублирането им ще бъде загуба на усилия, време и смисъл. Би било добре, ако под някаква форма проектът интегрира най-качествените сред тях.
Особено важен е въпросът за популярността на бъдещия сайт. Кой ще го посети? Днес, по мои наблюдения, музейното пространство в България често пустее. Не би трябвало виртуалният музей да бъде сполетян от същата съдба. Съвсем наскоро Яра Бубнова представи пред българска публика филм за "Манифеста 4" във Франкфурт. Беше демонстрирана забележителната способност на организаторите да събуждат любопитството на публиката. Успехът се дължи на иновативно използване на налични музейни "дадености", на обиграване на стандартни градски места и т. н. Ето защо участниците в проекта трябва да проучат и адаптират за своите цели всичко онова, което превръща визуалното изкуство в атрактивно: начини на излагане, форми на достъп, присъствие в традиционните медии, реклама.
Както е известно, институцията на музея налага стратификации и произвежда идеологии. Следователно - и определени цензури. От друга страна, активностите в мрежата по дефиниция са хоризонтални и нейерархични. Струва ми се, че въвеждането на метафората за "склада" би било полезно за решаване на това противоречие. Да се говори за "виртуален склад за съвременно българско изкуство" е важно по няколко причини. Елиминира се йерархичността на презентацията. Дава се възможност на юзера (нарочно използвам тази дума, защото именно такива ще бъдат посетителите на страницата) сам да извърши ценностни конструирания. Гарантира се доближаване до кибер-логиката, според която съдържанията много често се разглеждат именно като "складирани" (stored) в мрежата. Въвежда се двойствена чувствителност: от една страна усещането за известна материалност, за прах и неподреденост, от друга - близост до естетиката на авангардното изкуство, което често е безразлично към конкретната среда. И накрая, от виртуалния "склад" могат да бъдат извадени артефактите, които един ден ще бъдат изложени в предполагаемия реален музей. Впрочем, би могло още сега към виртуалния раздел да се "прикачи" и едно малко, но реално пространство, в което периодично да се материализират част от складираните творби. Така екипът ще бъде ангажиран с отговорностите по въвеждането на известна оценъчност. Което ще му позволи да има собствена политика.

Орлин Спасов