Трансплантиране
на демокрация

За провала на американската политика в Босна

Тезата на експерта и съветник по външнополитически въпроси Джон Халсман гласи, че Америка няма жизнено важни интереси на Балканите. Резултатите от октомврийските избори в Босна, спечелени от трите националистически партии, сигнализират, според Халсман, между другото, че е време както Америка, така и международната общност да оставят нещата в ръцете на регионалните политици. Още повече, че поради войната срещу тероризма вниманието на Съединените щати се е изместило от Балканите, поради което поетите от предишната администрация военни, финансови и политически ангажименти предствляват само бреме за САЩ. И най-главното: военно-политическата намеса на Америка в бивша Югославия, най-вече в Босна и Косово, е според този експерт резултат от некомпетентна външна политика и не е довела до никъде. Най-доброто, което може да се случи на Балканите, е Америка да се оттегли оттам, каза дословно Халсман.
Реалната картина в Босна и Косово не трябва да се замазва, провалът на досегашната политика трябва да се признае и трябва да се прецени кое имаше някакъв положителен ефект и кое - не, каза експертът. Той не вижда никакъв смисъл да се следва линията на администратора на ООН в Босна Пади Ашдаун, която, въпреки очевидно катастрофалните резултати от изборите, продължавала да гласи, че всичко било наред, че избирателите изобщо не гласували за национализъм и екстремизъм и че западните усилия постигали прекрасни резултати. Ашдаун твърди, каза Халсман, че хората гласували срещу правителството, а не в полза на националистите. Може да е вярно, но това не е важно. Важното е, че най-популярните партии в Босна са националистическите. Няма никакъв смисъл да се крие истината зад разни езотерични статистики, според които имало намаляване на броя на гласовете за националистите. След толкова години и милиарди долари с Босна сме горе-долу там, откъдето започнахме.
Според Халсман примерът с последните босненски избори показвал много ясно какво Америка не трябва да прави във външната си политика, ако не желае да се занимава "с насърчаване на провалени опити за държавност". Америка трябва да използва поуката от Балканите. От гледна точка на това, което предстои в Ирак, в наш интерес е да си направим необходимите заключения, защото в Босна повторихме грешки, датиращи от времето на Виетнам, каза Халсман.
Провалът на американската политика в бивша Югославия, според Халсман, започва с липсата на реализъм: "Първа и голяма грешка е да се мисли, че ние можем да спечелим сърцата и умовете на босненците и че това трябва да е нашата политическа линия. Това може да е добро пожелание, но не може да е политика. Идеята, че сърцата и умовете на хората могат да бъдат завладявани, е нелепа. Изборите показват точно това. Ние не сме спечелили тези хора в Босна и това е отправната точка, от която трябва да започнем анализа."
Администрацията на Клинтън, отговорна за провалилата се политика, Джон Халсман упреква и в утопизъм, най-вече заради нейния подход към строителството на нови нации и държави. Този подход, според експерта, се основавал на утопията, че всички хора са еднакви, че няма нужда да се вземат предвид регионалните фактори и че "всяка страна може да бъде въведена в сиянието на демокрацията". "Може ли да се градят нации и държави там, където ги е нямало?", пита експертът. "Може ли да се строи нация там, където имаш три народностни групи, всяка от които би била щастлива да гласува за отделяне, стига да можеше? И ако може да се строи подобна нация, колко време ще е необходимо; и кой притежава гениалността да го направи; и колко пари ще трябват? Нито един от тези въпроси не беше поставен, преди да се набъркаме в бивша Югославия, ами тръгнахме да завладяваме сърцата и умовете с демокрацията си. В Ирак ще имаме същия проблем."
Друга причина за неуспеха на американската политика в Босна, според Халсман, е било вграденото в тази политика убеждение, че демокрация и стабилност могат да се трансплантират като дарени органи. Американската мисия за внос на демокрация в Босна си припявала по пътя: "Давай да го научим тоя регион на демокрация и как да избира правилните хора!", но единственото, което показала, е, че демокрацията не може да се внася и налага.
"Демокрацията може да израсне само отвътре, тя е органична реалност, която израства след много години развитие", казва Джон Халсман. "Подобрение и промяна са възможни само ако се работи с хората такива, каквито са, но за това трябва да ги познаваш. Ако си мислиш, че всички са еднакви и може да им се налагат униформени решения, можеш само да отчуждиш хората, на които се опитваш да помогнеш".
Освен тези дефектни, според експерта, идеи, които са повлияли за вземането на политически и военни решения от страна на Америка, Халсман смята, че е имало и дефектно зрение: "Американското виждане за Балканите беше черно-бяло, примесено с малко сиво. Сърбите бяха абсолютно черни, босненските мюсюлмани - абсолютно бели. Защо сега очакваме сърбите да гласуват за някого, наложен от Запада, след като Западът ги обяви за злодеи по природа?"
Черно-бялото виждане на Америка се е оказало неприложимо на Балканите. "Ако не се вижда ясно какви наистина са хората на един регион, ако не се знае какви са техните интереси и желания, ако не се разпознават техните конкретни рационалности, с които може да се влиза в диалог, не може да се стигне много далеч", заключава експертът. Резултатът в такъв случай са договори като Дейтънския, които не се приемат от хората в региона и не могат да имат никаква валидност и ефект.
Резултатите от изборите в Босна Халсман вижда като проява на разочарование, предизвикано от нереалистичните очаквания, създадено от американската политика в Босна. "Да превърнеш един регион с второстепенно геополитическо значение във фокус на американската външна политика е катастрофално", каза Халсман. "Да се твърди, че Балканите са район от първостепенен интерес, е чиста лъжа." Според него голямата грешка е била направена при избора на средствата за намеса на Балканите; избраната военна намеса по негово мнение е средство, подходящо само в райони от първостепенно значение за американските интереси. Стабилността на Балканите, казва Халсман, наистина е важна, но регионът не е от първостепенно значение. Според него, със своите приказки за "Балканите като зона от жизнено важно значение за Европа", администрацията на Клинтън е подвела много народ в региона. "С твърдения, че някой е от първостепенно значение за нечии жизнени интереси, се обещават неща, които няма да станат. По-добре е да се каже: Вие имате периферно значение, искаме да сте стабилни, можем да помогнем, но не можем да стоим тук до безкрайност. Америка обещава прекалено много в международните отношения, а после плаща."
Най-доброто решение на спъващата всички ситуация, според Халсман, е да се регионализират политическите решения. "Основите на балканската сигурност трябва да се градят върху регионални политически решения", казва той. "Ситуацията е такава, че решения за каквато и да е промяна на граници или за други промени могат да се вземат само колективно, на най-широка регионална основа. Живеещите там хора трябва да чувстват, че поне донякъде договореностите са израз и на техните желания."
Докато управлението не е в ръцете на местните политици, а на чужденци, чиято власт идва от Вашингтон, Брюксел и други отдалечени места, местните политици винаги могат да се измъкнат от отговорност за високата безработица и други социални неуредици, смята експертът. Вината в крайна сметка е у този, който носи фактическата власт. Как да гласуват в Босна, като власт има чужденецът? За кого да гласуват? Резултатът е протестен вот в полза на местния политик без власт, който изглежда като мъченик поради властта, наложена отвън.
Изходът, според Халсман, е "да се оставят местните политици да вземат трудните политически решения и да ги продават на избирателите си. В момента те нямат никаква отговорност за решенията и нямат интерес да ги вземат. Трябва да им се каже, че те са тези, които са отговорни за резултатите в региона. Само ако те поемат тази отговорност и имат интерес да убеждават избирателите си, ще може да се постигне траен мир. Системата на управление отвън не позволява това да стане."
Америка и международната общност само препречват пътя, смята Халсман. Той мисли, че съществува добра база за местните политически лидери да работят за стабилността на региона. Разположението на фигурите на шахматната дъска на Балканите е ново. Халсман посочи, че освен заинтересуваната от стабилност Гърция, на Балканите сега има стабилни демокрации в България и Румъния; Сърбия и Хърватия също се демократизират. Ролята на Съединените щати трябва, според него, да се свежда до лансирането на инициативи и предложения. "Ако диктуваме, получаваме резултатите от изборите в Босна", каза Халсман и обобщи:
"Реалността е, че в Босна не желаят да приемат условията на Дейтънския договор, който им беше наложен отвън. Това означава, че този, който иска на всяка цена да наложи Дейтън, ще трябва да стои там до безкрайност. Имаме три групи, всяка от които иска да живее отделно; това значи, че никакви споразумения няма да помогнат. И в момента, в който местните хора видят гърба на последния американски войник, те ще се върнат към това, което искат. Ако си признаем, че щом напуснем региона, всичко ще се върне на старите си места, трябва да решим докога да стоим или как да си излезем. Ако пък решим да налагаме нещо толкова трудно определимо като демокрацията, значи сме загубили представа какво е демокрация".

Соня Каникова


Соня Каникова е славист-бохемист. Работила е в Лондон като преподавател по старочешка литература. В Хагския трибунал първоначално е била преводач, а впоследствие аналитик. В момента живее във Вашингтон и работи като журналист.
В рамките на лекционната си програма институтът "Уудроу Уилсън" във Вашингтон проведе дискусия между трима американски експерти за новите тенденции на американската политика спрямо Балканите с оглед на променилите се геополитически интереси на Вашингтон.
В дискусията участваха Джон Халсман от института "Дейвис" на фондацията "Херитидж" - специалист по Европа, НАТО, междуатлантическите отношения и Близкия Изток; Демиън де Крнйевич-Мишкович, главен редактор на списанието за външна политика "Нешънъл интерест" - специалист в сферата на стратегическите науки, Балканите, политиката, философията и икономиката; и Филип Лайън от Историческия факултет на университета Мериланд, който специализира по въпроси на Балканите и американската външна политика.
Тук предлагаме в резюме основното становище в дебата.