Болшой?
На 23 и 24 ноември със спектаклите на "Лешникотрошачката" от Чайковски и "Жизел" от Адам се състоя гастролът на солисти от Болшой театър, заедно с трупата на Донецкия академичен държавен балет. Едва ли представленията биха се ползвали с такъв огромен интерес, ако зад тях не стоеше името на Болшой. И двата спектакъла се изиграха пред изпълнената до краен предел зала едно в Националния дворец на културата. Налице бяха всички предпоставки за създаване на балетен празник, но такъв не се състоя, защото се получи разминаване между предварителна информация, реклама и действителност.
Седмици преди гастрола зажаднелият за качествено изкуство български зрител бе атакуван чрез телевизионни реклами, акцентиращи върху присъствието на Болшой, а съпътстващите кадри бяха наистина от постановки на прославената трупа. Още на другия ден пред билетните каси на НДК имаше опашки и българинът щедро отделяше от скромния си бюджет между десет и петдесет лева за билет. За няколко дни билетите свършиха. На появилите се афиши под големите надписи за звездите на Болшой с малки букви се мъдреше надпис за участието на солисти и "ансамбъл от Украинския академичен балет". На самия спектакъл зрителят бе уведомен, че всъщност ще види балета на Донецк, ръководен от народния артист на Украйна Вадим Писарев. Освен за българските почитатели на балета така представеният гастрол беше и обида за личност като Вадим Писарев - всъщност единствената истинска звезда измежду гастролиращите солисти. Този артист е явление в световния балет не само покрай блестящата си кариера, включваща лауреатски звания от международни конкурси, роли и гастроли, но и поради възрожденския мисионерски плам, с който той остава верен на родния Донецк. Вадим Писарев е известен и с това, че пренебрегва съблазнителни предложения на световни балетни центрове и прави от далечния миньорски град балетен център - с трупа, училище и ежегодни фестивали. За съжаление българският зрител видя един застаряващ артист, с наднормено тегло, но въпреки всичко годините и килограмите не можаха да скрият изумителната техника и мащабното сценично присъствие на звездата в изпълнението на Ханс от "Жизел".
Художествената страна на представените спектакли бе далеч от очакванията. За "Лешникотрошачката" се предполагаше, че поне ще се представи версията на Григорович, която се играе в Болшой. Но... пред недоумяващия поглед на балетните ценители се представи истински хореографски "гювеч", в който можеха да се разпознаят най-малко три версии, а солистите от Болшой Мариана Рижкина и Константин Иванов просто си спестиха половината текст. В костюмите и декорите, изключително важни за този балет-феерия, цареше шаренията и безвкусицата. Така например костюмите на гостите (немски бюргери от деветнайсти век) бяха използвани за свитата на херцога в "Жизел", като всъщност наблюдателният зрител без усилие би разпознал ренесансовите одежди от "Ромео и Жулиета". Като се добави, че музиката звучеше на запис, а не в оркестрово изпълнение на живо - всичките тези детайли изграждаха картината на един нискокачествен културен продукт.
От двете представяния "Жизел" определено беше по-доброто: фиксиран хореографски текст, монолитен кордебалет, силен солистичен състав. Освен яркото присъствие на Вадим Писарев, с елегантност и романтичен стил се отличи изпълнението на Владимир Непорожной. Ролята на Жизел бе представена от младата Светлана Лункина, която понастоящем работи с легендарната прима на Болшой Екатерина Максимова, а Мирта бе изпълнена от Наталия Маландина. Така премина гастролът на "Болшой" в България, а всъщност истинският Болшой, с целия си блясък бе на турне в Съединените американски щати. Българският зрител трябваше да преглътне поредното обидно отношение като към абориген. Добре обученият нашенски потребител вече умее с лекота да се ориентира измежду изобилието от стоки "менте", но ще трябва тепърва да си отваря очите и за техните културни съответствия.

Мария Русанова