Шестият френски писател
Франция положи в Пантеона* Александър Дюма с тържествена церемония, каквито могат да правят, изглежда, само френската Република и английската Монархия. В церемонията бяха концентрирани всички митове на тази страна - величието на френския език и култура, добродетелите на френската република, универсалността на техните послания.
Самият избор на (едва) шестия френски писател за Пантеона също е дълбоко символичен и си струва да се спрем на него. Причините за избора са няколко - и като изключим 200-годишнината от рождението на Дюма - до една са в съзвучие с политико-културните нагласи на съвременна Франция.
Метисът. Внук на черна робиня, син на генерал от Френската революция, напъден от Наполеон, вероятно поради цвета на кожата си - с "пантеонизацията" си Александър Дюма се превръща в символ на приноса на "цветната" кръв за величието на Френската идея. А съвременна Франция има нужда от такъв символ в епохата на огромен прилив от емигранти от бившите колонии. Освен за толерантност, френското близко и далечно минало са пълни с примери за насилие към другите раси и съвременната преса съвсем намясто напомня следната историческа справка: "На 20 май 1802 г. Наполеон Бонапарт възстановява робството и търговията с негри, премахнати от Революцията през 1794 г.; на 29 май с.г. "цветните" офицери са изключени от редовете на френската армия; на 2 юли е забранено пребиваването на територията на Франция на "черни и цветни"; на 8 януари 1803 са забранени "смесените" бракове".
Революционерът. Участник е в революциите през 1830 и 1848 г. (според някои тогава именно той добавя "братството" към "свободата и равенството"), следовник е на Гарибалди; и в живота, и като писател, и като публицист Дюма е истински борец за човешки права в съвременния смисъл на думата.
Писателят. Романтикът, който година преди "Ернани" обявява революцията в драмата. Най-четеният френски писател по света. Автор на 600 тома и 37 000 персонажа. И най-вече авторът на "Тримата мускетари" и "Граф Монте Кристо". Задължителният писател от юношеството на европейци, китайци, араби - графът и мускетарите са познати по цялата планета.
Именно тук, в творческата част от биографията на Дюма, са истински интересните въпроси около "обезсмъртяването му". Защото голямата част от горепосочените томове, дори и "мускетарите" и "графът", са написани от "Ателие Дюма и сие", както хапливо се шегували съвременниците му. Метисът Дюма е използвал "негри". Главният му помощник Огюст Маке дори бе споменат на тържествената церемония. Това, както и типът литература ("масова", както бихме се изразили днес), създадена от него и по негово, и в следващите времена, са гледани отвисоко от "сериозните" и "дълбоките". Затова и до днес той е загърбван от Университетите.
Но ето - Франция, родина на високото изкуство, на чистата литература, в началото на ХХI век отдава почит на един от основателите на вестникарския подлистник, на продуцентския, бихме казали днес, холивудския начин да се крои колективно и комерчески дрехата на сюжет, герои и приключения. Така да се каже, Франция короняса масовото. За да е в крак с историята.

Христо Буцев

P.S. Какво е историята, казвал Александър Дюма, пирон, на който си окачвам романите.

*Пантеонът в Париж е сградата, в която са останките на велики французи. Строена през 1764 - 1780 за католическа катедрала, обявена за Пантеон от Революцията, неколкократно сменяла предназначението си ту в едната, ту в другата посока, тя остава Пантеон окончателно след погребението в нея на Виктор Юго (1885 г.).