Медийният фалшификат се оказа академичен
Всичко, както обикновено, започна с Явор Дачков. Първо в колонката си във в. "Сега", дни след това в предаването си "Гласове" по Инфорадио той представи дипломната работа на някоя си Вероника Атанасова Бикова - студентка по българска филология в СУ "Климент Охридски". Изключителното внимание, което й бе обърнато, се дължеше на факта, че дипломната й работа носи задължаващото заглавие: "Идеологически формули и митологеми на властта в българската литература в периода 1944-1989".
Наред с цитата от злополучното интервю със Стефан Цанев, публикуван в "Сега", по време на радиопредаването тя подробно ни информира за открит от нея модел за конструиране на капиталистическо чудовище и демонизиране на буржоазията, сътворен от четирима съветски психиатри и успешно прилаган у нас. Този модел, според полиглотката Бикова (тя междувременно ни съобщи, че дали превежда от френски на иврит, или обратното, за нея е все едно) бил най-често употребяван при описанието на деца - жертви на капитализма. И други интересни открития сподели дипломантката (за радост на Дачков), след което ни беше обещано продължение на разговора следващата неделя. Неделята мина, без тя да се появи, за да се разбере малко по-късно, че интервюто на Стефан Цанев си е чист фалшификат, а и други (предимно съветски) източници никъде ги няма.
Тоест, стана ясно, че дипломната работа на Бикова е пълна с фалшификации - голяма част от историографските извори, на които почиват нейните изобличителни заключения, просто не съществуват. И жалко, защото периодът заслужава сериозно критическо изследване; а безотговорното отношение към фактите предварително компрометира всяко следващо усилие.
Явор Дачков побърза да се разграничи от своята фаворитка, оневинявайки я с неопитността й, както и с това, че документите, видите ли, й били подхвърлени от лоши хора.
Как точно Дачков прелъсти и изостави сюблимната Бикова - не е толкова интересно. Нито пък е изненада за някого. Под медийния скандал обаче стоят далеч по-едри въпроси:
- Как така въпросната дипломна работа е била защитена на 11 ноември т.г. с пълно отличие пред Държавна комисия (в състав Валери Стефанов, Симеон Янев и Лидия Велева) в Софийския университет? Дали няма други сходни случаи, които обаче не са получили медийна опаковка?
- Как така проф. Валери Стефанов, декан на Факултет славянски филологии и научен ръководител на дипломантката, е допуснал появата на подобен фалшификат на защита? Дали силната идеологическа оцветеност не е била аргументът, блокирал всякакви филологически съмнения? Не е ли изпитвал известни колебания относно качествата на дипломантката - все пак мнозина негови колеги са отказали работа с нея, смятайки я за несъстоятелна. Или пък научното му ръководство е пострадало покрай грижите му за "Диоген" - фирмата, конструираща паралелно на гимназиалното обучение по литература у нас?
- Как така рецензентът Бойко Пенчев си е позволил абсолютно формална рецензия за дипломната работа? Дали наистина я е чел?
- Кой университетски човек е популяризирал този фалшификат, предоставяйки неговата авторка на водещия на "Гласове" Явор Дачков за поредна серия инсинуации и конфузии?
За честта на Софийския университет дипломната оценка на Вероника Бикова следва да бъде анулирана, а реалните виновници за разрастването на скандала - да престанат да се прикриват зад гърба на Бикова и Дачков.

Култура