Световете на Йълдъз
"Ain't Miss Behavin" - поздравих Йълдъз с тази песен за празничния й концерт на 26 ноември в зала "България". Беше я чувала вече в мое изпълнение преди време на една джаз-среща в Русе. Знаех, че й харесва. А след това й казах на сцената, че Бог дарява с такъв невероятен глас само добър човек. Тези думи повтарям и сега. Защото Йълдъз, заедно с таланта, техниката и работоспособността притежава и добротата на твореца, който умее да оцени това, което и другите правят. Сигурно тъкмо затова толкова много нейни приятели се бяхме събрали: Антони Дончев, Васил Пармаков, Митко Шанов, Веселин Веселинов-Еко, Анатолий Вапиров, Юлиан Янушев, Иво Папазов, Христо Йоцов, Стоян Янкулов-Стунджи - все хора, с които е работила през годините и с които продължава да си партнира на сцената. Два часа музика се изнизаха така, че публиката имаше усещането на финала, че все още всичко тепърва предстои... Още повече, че Йълдъз притежава енергия и виталност, заради които дори и за момент не се мярна сянката на умората, че е в центъра на вниманието. С годините си е изработила техниката да поднася с лекота и онова, което струва много усилия, да излива всичко като че на един дъх, да бъде разнообразна и мобилна на сцената - така, че и за секунда да не доскучава.
Йълдъз е и смелият експериментатор, който непрекъснато се отправя към неизпробваното. Този вкус към превземането на нови територии допринесе за нейната популярност по света само десетина години след дебюта й в България. Но същевременно тя е и певицата на оригиналния собствен стил - независимо дали пее Моцарт или "Марчанджа". Публиката я харесва в нейната цялост и същевременно всеки отнася за себе си и онова, което му е най-близко.
Нейното партньорство е като сработване с приятели - едно подаване от страна на пианиста е изходна точка за разходка из нови светове. От другия тип музиканти - по-интуитивните, извлича необходимото, за да придаде завършеност на целостта. Пиесата, подобно на болеро само за глас и саксофон, която Йълдъз изпълни с Анатолий Вапиров например, бе като красиво цветно петънце сред цялото разнообразие. Но от този детайл в цял един концерт можеш и да си обясниш защото навремето Били Холидей се учи да пее не от вокалист, а от духач като Луис Армстронг. Различно бе диханието й, в бравурното й изпълнение с Иво Папазов - там бе истинска стихия. Работата й на сцената е като подаване на реплики в особен вид театър, където главният актьор влиза в последователни диалози с останалите парсонажи и така гради цялостен образ. Независимо дали се опира на джаз-стандартите, на руско-циганските напеви или прониква във фолклора, Йълдъз мисли мащабно, чувства се уверена в своите пътеки.
На репетицията чух от нея и загатването на новия й проект. Общуването с малката й дъщеря й е подсказало да обърне поглед към онова, което би занимавало и децата. Един турски композитор в една миниатюра бе съчетал Моцарт с ориенталското звучене. Изпято от Йълдъз, и това се оказа възможно...

Стефка Оникян