Шоуто на Слави Трифонов
Дълго се натрупваха възраженията ми срещу това шоу. Не мога да отрека, че в началото то бе наистина интересно. Ще призная, че в редица случаи действаше и силно изобличително. В него се чуха много истини за лица и събития, оставали скрити от погледа на широката публика. То защити и някои скъпи на сърцето ни ценности ("Аз съм българче"). Положително, общо взето, могат да се оценят и някои от осъществените в шоуто срещи с известни личности. Но тяхната стойност едва ли се повишаваше с натрапваната от водещия фамилиарност. (Хайде да си говорим на "ти"!) Шоуто респектира и с проявяваната в него известна смелост. То не спести срама на президенти, на министър-председатели, на министри, на депутати, на различни други, подвизаващи се на обществената сцена, личности. За истинска смелост обаче в случая трудно може да се говори. Няма същинска смелост там, където няма и същинска отговорност за нея. Поведението в шоуто очевидно не е свързано с никаква отговорност. Кой би си позволил дързостта да потърси сметка за думите и квалификациите, изречени в него? Нали после в същото това шоу ще го направят за смях пред целия свят.
Шоуто в нарастващо темпо започна да натрупва твърде сериозни негативи. Лишено от нравствени критерии, то се самозабрави. Границата между доброто и злото, между красивото и грозното изчезна. Шоуто се вихри навсякъде, където може да предизвика не мъдрия смях, а отблъскващото кикотене. То отиде отвъд пределите на позволеното и непозволеното. Всичко е свобода. Но свобода, която не намира своите граници в правата на другите, не е свобода. Тя е произвол.
Първият ми смут настъпи, когато чух да изпълняват в стил "чалга" мотиви от Деветата симфония на Бетовен. После чух да изпълняват чалгаджийски и наши възрожденски песни - ония песни, с които е закърмен българският ни дух. Потресаваща бе сцената, в която две от най-вълнуващите в нашата литература поетични творби - ДимчоДебеляновото "Да се завърнеш в бащината къща..." и "Прощално" на Вапцаров - от т. нар. Годжи и от Слави Трифонов бяха просто олигавени. Тези хора, казах си, са неспособни на пиетет към интимно красивото. После вече нищо не ме учудваше...
Изобличителната сатира, насочена срещу "публични личности", е, разбира се, не само позволена, но и необходима. Тя е горчивият хап, който трябва да ги предпазва от опасните болести, получени при контакта с властта. Но трябва все пак да се прави разлика между придобития нравствен порок и унаследения физически недъг. Недопустима е подигравката с телесното несъвършенство на който и да е общественик. Не изпитвам никаква симпатия към една от лидерките на СДС, но ще кажа все пак, че намирам за повече от недостойна гаврата, на която я подложиха в шоуто: сутрин, когато тя започвала да си бръсне брадата, машинката събуждала целия блок. Проявено е пълно отсъствие на такт в отношението към човека, особено ако това е жена. Хората от шоуто се оказаха, уви, напълно лишени от елементарното за всеки истински мъж чувство на кавалерство. Истинският мъж няма дори и с намек да позволи да се разбере, че е забелязал физически недостатък у жената. А тия, от шоуто, напротив, крещят, че се и кискат: вижте я тая...
Почти във всяко предаване шоуто сервира примитивни сексуални закачки, достойни за току-що пръкнали се и зле възпитани тинейджъри. Редуват се сцени, в които шоумените манифестират своето безсрамие, без да изпитват, както изглежда, никакво стеснение, че в момента може би ги наблюдават техните майки или деца.
Политическото шоу у нас е безусловно необходимо. Сатирата трябва да е бич, с който да се разгонват търговците от храма. Но сатирата е може би най-сложното изкуство. Както никое друго, то се нуждае от вкус, култура и нравственост. Сатирата оперира пороци. Едно грешно движение може, вместо да излекува (да изреже порока), да причини смърт.
Шоуто на Слави Трифонов - ще кажа това не без прискърбие - не показва, че притежава онези качества, които оправдават смисъла му на политическо шоу. То наистина често бие злото, но не за да направи път на доброто. То нанася своите безогледни удари в името на заложената в шоубизнеса корист. Не отричам, разбира се, правото на шоубизнеса, доколкото е бизнес, да иска и да печели. Но това все пак не бива да става на всяка цена. Няма нищо по-отвратително от безогледността в търсенето на печалбата.
И започвам да се питам дали шоуто на Слави Трифонов не причинява вече повече зло, отколкото добро. То насажда пошлост - навсякъде и във всичко. За него няма свети върхове, поради което няма и стремеж за овладяването им; няма срам, поради което безсрамието става норма за поведение; няма истинско гражданско поведение, има плебейска безпардонност. И престанах, подчинен на чувството си за хигиена, да го гледам.
Зная, че ще предизвикам гнева им. На ако са запазили нещо от първия си порив, ще трябва не да ми се гневят, а да ми бъдат благодарни. И може би ще започнат отначало - с нови начала.

16 юли 2002 г.

Велко Вълканов

Бел. ред. Текстът се получи в редакцията, придружен със следната бележка от автора:
"Четири централни вестника отказаха да публикуват тази статия. Вероятно ще откажете и вие. Но съм длъжен да опитам. Може да сте пък наистина по-добри от другите."
Публикуваме го не за да докажем, че сме по-добри от другите. Според нас и подобна гледна точка има право на огласяване, защото тя вече далеч не е самотна. Шоуто започва да губи почитатели не само в средите на "гнусливите естети", но и сред част от "широките народни маси". Струва си и наблюдателите, и авторите му да се замислят къде са причините за това.
К