... Но наполовина!
"Емигранти" закова Людмил Тодоров като един от най-проникновените разказвачи на българската днешност в игралното кино. И закономерно му донесе "Златна роза" 2002.
След като се "опари" с чужд сценарий ("Двама мъже извън града" на Владо Даверов, БНТ, 1999), Людмил Тодоров се върна отново към своите си интелигенти-маргинали, познати ни от "Бягащи кучета" (1989), "Любовното лято на един льохман" (Специална награда на журито от "Златна роза" 1990), "Приятелите на Емилия" (Специална награда на журито и награда на филмовата критика от "Златна роза" 1996).
След като актуализира новелата си "Помниш ли Пастора?", писателят-режисьор решава да се отстрани от мъчителния кинематографичен процес. Любопитното е, че кани за режисьор не някой (безработен) колега, а актьора Ивайло Христов - запазено лице в неговото кино. Спечелват субсидия от НФЦ, ала нещата не потеглят. Сменят заглавието, а после - и броя на режисьорите. Не съм свидетел на работния им процес, но от резултата съдя, че Людмил Тодоров е направил чуден избор - хем Ивайло Христов ни е спестен на екрана, хем усещаме решаващата му роля за комуникативността на "Емигранти".
Проектирайки познатите Людмилови несретници в други обстоятелства - далеч по-кошмарни от предишните, "запечатвайки" ги, както обикновено, през емоционално-сгъстената визия на световния оператор Стефан Иванов, "Емигранти" е може би най-точният от всичките нови български филми като прицелване в безприютната ни и безтегловна действителност.
Филмът обаче "пробива" контекста на Людмил-Тодоровото творчество - за първи път героите му дръзват да се съизмерват с обстоятелствата, да ги надхитрят дори! Тук прозира намесата на Ивайло Христов: ритъмът е хипарски-неглижиран, диалогът - жаргонно-олекотен, музиката - на Дони и натрапчиво-шлагерна (иначе приятният сингъл на Нети "Луната спи" се върти до писване)... И най-важното - променени са лицата. Прекрасните момчета, вече сочени в разни сайтове за "секссимволи" (през театъра, забележете!), са ужасно различни и като типаж, и като актьорски диапазон, но в екранното трио са неудържимо автентични, енергични и харизматични. Те директно налагат нова мода мачо в българското кино: стъписаният Казанова (Деян Донков), простодушният Остап Бендер (Валери Йорданов), безпомощният Дон Жуан (Иван Радоев). Сочно е присъствието на другите актьори: Параскева Джукелова, Иван Савов, Искра Радева, Маргита Гошева, Александър Дойнов, Нона Йотова...
Първите две трети от "Емигранти" се гледат на един дъх - и е тъпо, и е смешно, и вълнува. Трагикомедия, при това не особено хълмиста - като собствените ни животи тук. Подпалват ли обаче волвото към "ловешката резиденция" подир тайнствения телефонен повик, филмът се срива. Кой, къде, какво и защо са увиснали въпроси - не само за зрителя, но, уви, и за авторите. Влизането на тримата в антрето на мафиотската оргия и печалното им изритване оттам е отчаян драматургичен експлозив, който обаче вдига във въздуха не само сюжета, а и филма - превръща драмата на героите в кърваво недоумение а ла "мутренската вълна" в българското кино. (Да не говорим, че цялата "манипулативна мистификация" на ситуацията се чете като жалък цитат по "Широко затворени очи" на Кубрик.) Разбирам, че на режисьорите им е трябвала ударна поанта, но не мога да се примиря, че са избрали точно тази неорганична третинка (и нея приписвам на дебютанта Ивайло Христов, защото познавам деликатно-дистанцирания маниер на Людмил Тодоров). Очуканият варел по реката е къде-къде по-яка (макар и демодирана) метафора на предизвестеното незаминаване. Язък за взривения филм!
Болезнената тема за "емигрантите" в собствените си страни (и души), чийто хоризонт на отврата стига до помиярско протягане към престъпността, е находка за нашето кино, но нейни (доста по-хомогенни или драстични) вариации сме гледали в поне няколко балкански филма ("Рани" на Сърджан Драгоевич, "Три палми за двама пънкари и едно маце" и "Светкавици" на Радивое Андрич, "Филантропика" на Нае Каранфил...).
И все пак "Емигранти" ми е свиден - заради самия опит за пробив в киното ни най-сетне на атрактивно-разбираем разказ и персонажи. И заради момчетата, разбира се.

Геновева Димитрова