Концертна вечер за естети

Изискана програма предложи юбилейният концерт на органиста Велин Илиев. Програма, която съчета в себе си властното плътно бароково музикослужение на органа (Бах и Хендел) с ювелирния колорит на съмузицирането в атмосферата на молитвеност с едва ли не мистично отношение към музикалната поетика или с усърдието на инструменталното движение между стиловете (Ландовски, Пуленк). Програма, която провокира въпроси, стана средище на интереси и балансира естетски предпочитания. Елегантно предизвикателни бяха двете версии на сол-минорната Фантазия и фуга за орган на Бах: най-напред Пламен Джуров и ансамбълът "Софийски солисти" представиха обработката за камерен оркестър на Иван Бакалов, след което мигновената съпоставка с оригинала в интерпретация на органиста Велин Илиев бе повече от интересна. В контекста на "най-общия органов тон" в ансамбловата версия, някакъв тип разновидност на "organo pleno", която ти припомня думите на великия Швайцер, че "един ден ще се радваме не на транскрипциите на Бахови произведения, а на онова, което сме научили и придобили чрез тях", Илиев поддържаше традиционната пластика на изпълнението, в която доминираше тембърът на основните гласове; комбинацията от варианта и неговия оригинал създаде усещането за сгъстяване на времето и пространството. Тази идея логично "се върза" и с финалния за програмата Концерт за орган, струнни и тимпани от Франсис Пуленк, произведение (отново в сол минор), нелишено от парадоксални обрати "про- и контра" миналото. Концертът е изпълнен с редица интересни "изпитания" по отношение на щриха и пунктуацията, на които Велин Илиев - юбилеен протагонист на вечерта - заедно със "Солистите" и изтъкнатата изпълнителка на ударни Румяна Михайлова се подчиниха с виртуозна дисциплина.
Изпълнителският маниер на видния български органист включва задължително ясна, отчетлива и добре формулираща се в процеса на ставането идея за творбата, стабилна, привличаща ухото артикулация, последователност и гъвкавост по отношение на темпово-динамическите влияния. (Това бе демонстрирано много добре и в ла мажорния органов концерт на Хендел.) И една енергия на началния импулс, една заявка за присъствие, за воля и за категоричност в търсенето на равнищата на себеизява. Умът му трезво разпределя "зоните на влияние" в собствената му интерпретация - с мощността на движението в Пуленк-концерта (в основната тема а-ла Сен-Санс), транспарентност на звука в моментите на привидно спокойствие и темброво балансиране с партньорите.
Що се отнася до възможностите на съмузицирането, програмата ни предложи и хоровата фреска на известния френски композитор и музикално-обществен деец Марсел Ландовски (1915-1999) "Jesus, la es-tu...", и проблясващата в нюансирана нежност тонова графика "Литаниите на Черната дева" - отново от Пуленк - звукови изображения, в които бе удоволствие да се слушат дамите от Камерната капела "Полифония" на диригента Ивелин Димитров. Чистотата на тяхното тоново изображение стои като константна величина, незагубила блясък от времето и от изстраданите години; чистота на тембър и интонация, единствено способна да пресъздаде трепетно и "дълбочината, и в същото време ясното послание на религиозния дух, присъщи на римските куполи", както е обяснил стремежа си самият силно вярващ Франсис, един творец, чувствителен също и към трептенията на словото, което бе великолепно подчертано в изпълнението. Има нещо от областта на тайнството в контакта на диригента Пламен Джуров с хора и начина, по който той преплита звуковите зони на "Софийски солисти" и на високите гласове - рядко може да се напише подобно нещо за концерт у нас, но когато звучаха "Литаниите", тишината на залата сякаш излъчваше единствено преклонение пред силата на изказа на смирението и упованието. И пред таланта, професионализма и вкуса на концертиращите.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо